Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

Той отдели колата от бордюра и я насочи по пътя.

— Ще минем край моята къща — каза й той. — Гледай от твоята страна. Ако това момиче си е отишло, искам да взема малко дрехи. Не зная колко време ще ми трябва, за да се измъкна. Трябва да имам резервни дрехи.

Тя не отговори. Седеше като зашеметена. Той я погледна изведнъж. Лицето й бе като безизразна маска.

— Чу ли какво казах? — попита я остро. — Разчитам на теб, Нан. Ако искам да се измъкна от тази каша, никой от нас няма право на грешки.

— Разбирам — прошепна тя.

След няколко минути стигнаха неговата улица. Когато сви по нея, тъмна, сгушена в сенките на дърветата, той каза:

— Внимавай! Гледай надясно! Аз ще гледам наляво. Облечена е в бяло.

Като мина край къщата, видя, че е потънала в мрак. Никой не се забелязваше.

— Добре ли е? — попита той и намали.

— Не видях никого.

Той изви колата в страничната уличка и спря.

— Почакай тук — каза й. — Ще мина отзад, за да хвърля още един поглед. Ако е чисто, ще вляза и ще събера една чанта. Няма да се бавя повече от десет минути. Просто изчакай тук.

Той се запъти към ъгъла, спря и огледа дългата, пуста улица. След това, с бързи стъпки и лудо биещо сърце, се насочи към къщата.

Помисли си: това може да се окаже глупав ход. Може да попадна в капан. Откъде да зная дали това момиче не е повикало полиция, дали вече не са намерили Хаум и не ме чакат. Но трябва да си взема дрехи и приборите за бръснене. Просто не зная колко време ще ми се наложи да се крия в Тудомо.

Докато приближаваше към къщата, през цялото време търсеше с поглед момичето или Донг Хам, но улицата бе пуста. Спря на входа, огледа се наляво и надясно, отвори портата, влезе и я затвори след себе си. Тръгна бавно по алеята към задната част на къщата. Там се спря, скрит в сенките, и погледна към постройката на прислугата от другата страна на двора. Не се виждаше никаква светлина. Вратата на готварницата бе затворена.

Помисли си: на тях им е омръзнало да чакат. Тя си е отишла у дома, а той си е легнал.

Върна се до предната врата. Извади ключа си, отключи и тихо влезе в душната тъмнина. Затвори и заключи вратата, след това спря и се ослуша. Не се чу никакъв звук и без да пали лампата тръгна пипнешком нагоре по стълбите към спалнята. Вратата бе заключена така, както я бе оставил. Пъхна ключа, отвори вратата, спря и се ослуша. Климатикът го лъхна, охлаждайки потното му лице. Влезе, затвори и запали лампата. Стаята изглеждаше точно, както я бе оставил и той се усмихна, като си помисли колко бе изплашен, докато се качваше по стълбите.

Погледна гардероба. Дрехите му бяха вътре, както и Хаум. Но не беше момент за капризи. Колкото по-бързо се измъкнеше от вилата и се върнеше в крайслера, толкова по-добре.

Взе един сак от най-горното рафтче на килера и го хвърли на леглото. Отиде в банята, взе си чантичката с тоалетните принадлежности, сапун и две кърпи и ги постави в сака. От скрина извади носни кърпи, чорапи и три ризи. Като вдигна ризите, на дъното на чекмеджето видя пистолета. Стреснат, се вторачи в него.

Бе купил този пистолет от един журналист, който бе преживял в Сайгон първите въздушни нападения. Той каза на Джафи, че е взел пистолета от някакъв войник, убит от бомба.

— Сега се прибирам у дома — бе казал журналистът. — Тук човек не може да бъде сигурен. Ако искаш, давам ти пистолета за двайсет долара.

И Джафи го купи. Никога не бе допускал, че ще му се наложи да го използва, но по онова време още се случваше някой да хвърли ръчна граната и всички бяха доста наплашени, така че му се бе сторило съвсем разумно да го купи.

Взе го в ръка и го подържа няколко секунди. Беше зареден. Нямаше представа дали е в състояние да стреля след толкова време. Изведнъж се зарадва, че има пистолет. В сегашното положение един пистолет щеше да му бъде много полезен. Сложи го в сака и с усилие на волята отиде до гардероба, пъхна ключа и го отключи. Опитваше се да гледа нагоре, за да не види Хаум на пода, но през цялото време усещаше специфичния мирис на смърт и усети, че леко му се догади.

Бързо грабна един тъмен тропически костюм, сиво-зелени памучни панталони и риза от същия плат. Затвори вратата и я заключи. Сгъна дрехите и ги сложи в сака. Беше готов за тръгване. Грабна сака и излезе от стаята, като загаси лампата. Спря, заключи и тръгна в тъмното надолу по стълбите.

Контрастът между хладната спалня и горещия като пещ коридор бе толкова силен, че веднага го обля пот. Изведнъж усети, че му се иска да пийне нещо. Това му напомни, че има бутилка уиски, която може да се окаже много полезна. Влезе в дневната и запали лампата. Докато пъхаше почти пълната бутилка в сака, след като набързо бе отпил една глътка, от улицата се чуха гласове.