Джеймс Чейс - Лотос за мис Куон

— Пак ще трябва да поговоря с моя приятел — каза той, без да погледне към Блеки. — Трябва да имам неговото съгласие, преди да продължа да уреждам нещата.

— Напълно разбирам — каза Блеки. — Един добър приятел не може да си позволи прибързано да издаде тайните на другия.

Джафи го погледна рязко, но дебелото жълтеникаво лице не издаде нищо. Джафи си помисли: Той не е глупак. Досетил се е, че паспортът е за мен. Дали да си призная? Той и без това ще разбере, когато прочете вестниците утре сутринта. По-добре не. Все още имам малко време. По-добре първо да говоря с Нан.

— Предполагам, че приятелят ти иска да напусне страната? — каза благо Блеки. — Трябва да знае, че това е много сложна работа. За да може да използва паспорта, ще трябва първо да има входна виза и след това изходна виза. Ще е нужна снимка на приятеля ти за граничния контрол. Ще трябва да се подкупят доста хора. Това, разбира се, може да се уреди, но не и ако работата е сериозна. Например, ако приятелят ти е издавал чекове без покритие или е закачал някое момиче, или пък е взел нещо, което не му принадлежи, или пък е прегазил някого с кола, тогава може да се уреди. Но ако става въпрос за нещо политическо или за углавно престъпление, тогава сигурно няма да може. Ето, това е! Джафи имаше чувството, че около гърлото му се стяга примка.

— Ще говоря с него — каза той и Блеки, които усети по интонацията, че разговорът е приключен, стана.

— Разбира се, разчитай, че ще ти помогна с каквото мога — каза той. — Обаче, естествено, ще се опитам да избегна неприятности за себе си.

— Естествено — каза Джафи. — Разбирам.

Когато Блеки се отдалечи, Джафи погледна часовника си. Беше девет и половина. Едва ли Нан щеше да дойде преди десет и трийсет. Изведнъж усети, че е гладен.

Бутна стола си назад, изправи се и като заобиколи дансинга, се насочи към вратата.

От другата страна на улицата имаше китайски ресторант, където той често се хранеше. Влезе и кимна на управителя, който натискаше бутоните на калкулатора си с такава невероятна скорост, че целият процес изглеждаше за европееца пълна мистерия. Той се спря, вдигна глава и показа големите си жълти зъби.

Една китайка, облечена в костюм, който приличаше на униформа на стюардеса, отведе Джафи зад параваните, към една единична маса.

Всяка маса в този ресторант бе скрита от останалите с паравани, иззад които долиташе дрезгав смях и тракане на безброй чинии.

Джафи поръча китайска супа, сладко-кисело свинско и пържен ориз. Избърса лицето и ръцете си в горещата кърпа, която момичето му подаде.

Докато чакаше да му сервират, Джафи обмисли положението си. Блеки го притесняваше. Сега си даде сметка, че да се измъкне от Виетнам ще бъде още по-трудно, ако се опита да си купи паспорт.

Какво да прави тогава? Беше сигурен, че ако има достатъчно пари в брой, ще успее да се измъкне от страната. За да се сдобие с необходимите пари, трябва да продаде няколко от диамантите. Но кой ще ги купи в Сайгон?

Той продължаваше да размишлява по въпроса, когато му сервираха вечерята. Яде лакомо, като от време на време отпиваше от топлото китайско вино. Когато свърши, момичето му подаде още една гореща кърпа. Той избърса ръцете си, а след това поиска сметката. Момичето се отдалечи, оставяйки паравана леко открехнат. Докато чакаше сметката, той зърна Сам Уейд и неговата китайка да излизат иззад един параван и да се отправят към стълбите.

Джафи внимателно разгледа момичето с Уейд. Тя бе висока, с изумителна фигура. Носеше яркочервена дреха, която още повече подчертаваше извивките на тялото й. Имаше изискан и отегчен вид и ясно съзнаваше физическата си привлекателност. Джафи реши, че не е неговият тип. С нея сигурно щеше да има много усложнения. Като я сравни с обикновеното поведение на Нан, той изведнъж се почувства благодарен, че бе имал късмет да се запознае именно с нея.

Изчака, докато те двамата изчезнаха надолу по стълбата, плати сметката си и излезе навън, за да потърси Нан.

Наближаваше десет и половина, когато Джафи видя Нан да се приближава по улицата, като се промъкваше през тълпата. На нежното й лице бе изписана лека тревога. Носеше бели копринени панталони и виненочервена туника.

Джафи натисна клаксона три пъти, поспря, след това го натисна още три пъти. Това бе уговореният сигнал. Тя веднага погледна по посока на звука и като видя червения Дофин, лицето й светна. Насочи се към колата, а Джафи отвори вратата и слезе.