Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Засмях се сатанински. Смеех се, смеех се, смеех се… Не ми пукаше, че и аз можех да остана тук.

— Загуби, Бърин! Загуби! Можеше да се измъкнеш, но загуби!

Той се бореше с тежката греда, без да обръща внимание на пламъците. Усетих миризмата на изгоряло месо.

— Махни я от мен, Майк! Махни я… моля те! Ще имаш всичко, което пожелаеш. Махни я!

— Не мога. Не мога дори да помръдна. Може би щях да го направя, ако можех. Но не мога дори да помръдна.

— Майк…

— Нищо няма да се получи, мръсна гнидо. Ще умра заедно с теб. Не ми пука повече. Аз ще умра, но и ти ще си отидеш. Не си очаквал, че всичко ще свърши така, нали? Пръстенът беше у теб, а и времето работеше в твоя полза. Ти не знаеше, че съм убил Фини и съм взел квитанцията от него.

Лола ме чакаше. Чу ме, като й казвах по телефона да чака. Докато носеше питиетата, си се обадил на Фини, а мен ме забаламоса, като включи грамофона. Лола… Тя чакаше мен, а дочака убиеца. А ти ме задържа, за да може Фини да влезе в офиса и да го претърси. Свърши добра работа. Но е трябвало да се върне обратно и да убие Лола, защото тя знаеше адреса на квитанцията.

Фини ти е докладвал веднага след като е забил ножа в гърлото й, но тя е била още жива и е разбрала всичко. Наредил си му да се махне от там и да чака някъде, защото си се опасявал да не свие материалите. Той се махна… но, когато аз пристигнах, Лола го посочи с пръст. Тя посочи и теб, като ми показа телефона. Фини беше излязъл, но пристигнах аз и той се беше скрил, за да не го забележа. Но аз го пипнах. О, ти беше ловък играч. До самия край. Интересно как успя да се измъкнеш незабелязано от хотела?

— Майк, горя!

Косата му запуши и се превърна в огнена топка. Той отново закрещя. Изглеждаше като убиец, но вече плешив. Противоположната стена се превърна в огнена завеса.

— До тази вечер не виждах връзката. В крайна сметка пръстенът реши всичко. Пръстенът беше най-важното нещо. Седях и гледах шишето с уиски. Гледах лилията, изобразена на етикета. Лилия имаше и на твоята лична морга. Лилия имаше и на пръстена. Тогава разбрах всичко.

Бърин се отчая, защото явно не беше по силите му да се пребори с гредата. Лицето му бе разкривено от агонията. Гледах го няколко секунди, после отново се засмях.

— Лилията е част от фамилния ти герб, нали? Имитация на царственост. Ти и твоята проклета чест. Гадно копеле! Нанси Санфорд е твоя внучка. Тя е чакала дете и ти си я изритал на улицата. Помисли ли за нейната чест, а? Тя започнала да работи на различни места с измислено име. Станала е проститутка. Бездомна, тя се е запознала с типове като Фини и Ръс Бауен. А веднъж ви е видяла двамата с Фини.

Мога да си представя какво си е помислила, когато е осъзнала истината: ти, толкова благороден и чист, живееш от пари, натрупани от търговията с телата на момичетата, зад фасада от благоприличие и благотворителност. Всичко е било наред, докато не се появила Нанси с една-единствена мисъл в главата — да унищожи този чудовищен рекет.

Само че е била принудена да скрие багажа си, докато намери пари, за да го откупи. И точно тогава Фини се натъкнал на нещо. Какво е било то? Още снимки? Достатъчно, за да те накара да се замислиш. Виждал ли е пръстена и знаел ли е какво означава той?

Бърин се въртеше на различни страни под тлеещата греда. Тя лежеше на гърдите му и пушеше. Очите му бяха приковани в тавана, където мазилката се рушеше. Огънят вече беше обхванал цялата стая и поглъщаше всичко, до което се докосваше. Скоро щеше да се подпали и подът. Тогава щеше да настъпи краят. Опитах се да се размърдам, но това ми струваше прекалено много усилия и всичко, което можех да направя, беше да гледам човека под гредата и да се радвам, че няма да умра сам.

Засмях се и Бърин се обърна. Една пламтяща искра докосна бузата му, но той дори не я усети.

— Нанси е трябвало да бъде убита — продължих аз. — Не е било планирано толкова гладко, но кой би могъл да предположи, че едно момиче с извит врат и изхвърлено в движение от колата ще събере сили и ще успее да се вдигне, за да попадне под друга кола.

Ти си осигурил алиби на Фини в нощта на убийството. Проследили сте я, вкарали сте я в колата и сте свършили мръсното си дело, а след това сте я изхвърлили.

Фини обикновено не пропуска, но при Нанси се провали, както се провали и при мен. Трябваше да го разбера по-рано, още когато Лола ми каза, че Нанси е нямала пороци. Тя не е пиела, но хората се кълняха, че се е клатушкала и правеха извода, че е била пияна. Обзалагам се, че доста си се смял по този повод.