Мики Спилейн: Бърз е моят револвер

Наведох се и изстрелях един куршум точно по средата на тази проклета ръка и скочих точно когато той се размърда от болка и излезе от укритието си. Ударих Фини с крака в раменете. Той се задави от собствения си вик и телата ни се сплетоха в кълбо, търкалящо се по прашния под.

Не ми трябваше оръжие… само ръцете. Юмруците ми удряха бледия овал на лицето му, пръстите ми стискаха гърлото му. Той изнесе колената си нагоре и аз едва успях да се отдръпна, за да поема удара с крак. Имаше само една ръка, която можеше да използва и се опитваше да достигне с нея шията ми. Изтласка ме настрани с топлото, кървящо месиво, което преди му служеше като пръсти, и нанесе, още един удар, този път в ушите.

Най-накрая ръцете ми успяха да докопат гърлото му. Фини неистово се мъчеше да изхърка „не“, но аз стисках и блъсках яростно главата му в циментения под. Удрях, докато не престанах да чувам звук от удар на твърдо, а само някакво шляпане.

Едва тогава разтворих пръсти и погледнах към Фини, или по-скоро към това, което беше останало от него. Гадеше ми се.

Разнесе се вой на сирена, чуха се викове и полицейски свирки. Заскърцаха спирачки, заудряха се врати на коли. До мен смътно достигаха гласове, които казваха, че сме вътре в склада. Седях на пода, опитвайки се да си поема дъх, и ровех в джобовете на Фини, докато не открих продълговат бележник с оръфани краища. Знаех, че там е квитанцията, която струваше живота на Лола.

Изведоха ме на осветено от прожекторите място и изслушаха разказа ми. После се свързаха по радиостанцията с полицията и Пат потвърди, че не съм побъркан бандит, а легитимен частен детектив със специална мисия. Проверката стигна до Лола. Най-важното доказателство се намираше в джоба на Фини: един окървавен нож.

О, всички бяха много мили. В известен смисъл аз бях герой. Дори не ме разпитаха. Взеха само показанията ми, а Пат свърши останалото. Откараха ме у дома с полицейска кола, а едно ченге докара моята. Утре ще имаме достатъчно време, казваха полицаите. Тази нощ трябваше да си почина. След няколко часа слънцето щеше да изгрее и светлината щеше да измие мръсотията на нощта.

Телефонът ми се скъсваше да звъни, когато влязох в апартамента. Вдигнах машинално и заслушах как Пат крещи в слушалката, щял да дойде… Затворих, без да кажа дума. Очите ми търсеха бутилка, но не я намираха.

Пат беше забравен. Всичко беше забравено. Краката ми бяха като гумени. Заспъвах се надолу по стълбите, минах два квартала до задния вход на кръчмата на Маст, където той си устройваше понякога по едно нощно парти, и заудрях по вратата да ме пуснат.

След миг вътре светна и на прага застана Джо Маст, по пижама. Един мъж може да разбере друг мъж и когато се налага, да замълчи. Джо почака да вляза, затвори вратата след мен и спусна щорите. После, без да каже нищо, мина зад бара, взе една бутилка и щедро напълни чашата ми, докато аз се настанявах на столчето.

Не усетих никакъв вкус; не усетих дори как свърши.

Гаврътнах още едно, но все не успявах да му усетя вкуса.

— По-полека, Майк — каза Джо. — Пий колкото искаш, но по-бавно.

Чу се глас. Моят глас. Непознат и далечен. Изникна сам по себе си, груб, чужд глас, който звучеше безизразно.

— Обичах я, Джо. Умря тази нощ и последното нещо, което каза, беше, че ме обича. Щеше да бъде прекрасно. Тя ме обичаше повече от всичко на света, а и аз започвах да я обичам. Знаех, че скоро и аз щях да я заобичам също толкова силно. Той я уби. Това гадно копеле. Той я уби и аз направих главата му на каша. Сега и дяволът няма да го познае.

Бръкнах в джоба за някоя угарка и напипах квитанцията. Сложих я на стойката до цигарите и чашата. Име — Нанси Санфорд, адрес — Сийсайд Хотел, Кони Айланд.

— Беше си заслужил смъртта. Искаше да убие и червенокосата, но там бе минало и без него. Момче с големи амбиции и планове в порочния рекет. Уби блондинката, уби и Лола. Канеше се да пречука и мен, но му бяха казали, че още ми е рано, защото едно непланирано убийство много лесно можеше да бъде разкрито.

Спомних си, че на паркинга, преди да отида в кантората на Мърей Кендид, видях една затваряща се врата и чух кашлица. Това е бил Фини. Видял ме е в клуба и е предупредил Мърей. Не е чудно те да са искали да ме предупредят. Фини беше умно копеле и ме искаше мъртъв. Знаеше, че няма да се уплаша. Именно той е бил там онази нощ. Бил ли е пръстенът у него?

По дяволите, как бе замесен той в цялата тази бърканица? Къде ли се вписваше? Цялата история започна именно заради него… дали ще завърши без него?