Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

Ако не е било убийство, тогава никой нямаше да реагира по този начин. Но на кого е била необходима нейната смърт? Фини Ласт твърди, че му е откраднала важен материал за шантаж… но ти казваш, че тя не се е занимавала с шантаж. Носел се е слух, че с нея човек е по-добре да си няма работа, и всички са я избягвали. Фини е костелив орех и би могъл да накара момчетата да си държат езика зад зъбите. Но от какво се страхуват те? Че ще ги пребият? Или че ще получат куршум в челото? По дяволите, в града не се стреля толкова лесно по хора. Достатъчно е само някой да опита да извади патлака си и ще види, че няма да стигне далеч. Може и да успее да поуплаши някого, но не задълго. Рано или късно ще се наложи да докаже, че не се е ограничил само с празни заплахи. Кой би могъл да направи това и да му се размине? Само човек, който е убеден в своята безнаказаност.

В този момент Лола ме прекъсна.

— Това Фини Ласт ли е?

— Може би. В полицията подозират, че лесно вади желязото. Но той не е глупак. Начинът, по който си върна разрешителното, след като напусна работата си при Бърин-Гроутин, доказва това.

Тя се съгласи с леко кимване.

— Мислиш ли, че би могъл да убие Нанси?

— Бих дал всичко, за да разбера това, скъпа — отвърнах аз. Доста заплетена афера, но на дъното й лежи нещо наистина голямо. За да отстраниш някого, е трябвало да има доста основателна причина. Има много начини да въртиш бизнес, без да стигаш до убийство… освен ако рискът си струва.

— И Нанси е била този риск?

— Какво мислиш, Лола?

— Може би си прав. Най-малкото трябва да използваш смъртта й, за да докажеш, че си прав. Бедничката… И досега не мога да проумея с какво им пречеше… Защо трябваше да умре… Казах ти, че беше потайна… но ако не беше това, което беше, Нанси щеше да бъде много прилично дете. Имам предвид, че притежаваше всички необходими качества. Беше мила, добра и разумна… о, знаеш какво имам предвид.

— Но все пак нещо я е подтикнало да влезе в този бизнес.

— Точно така.

— Не мислиш, че е постъпила така, за да отмъсти на бившия си възлюбен, нали?

— Разбира се, че не. Тя беше много умна!

— Добре де, само питах.

Лола се наведе напред и ме загледа проницателно. Гласът й отново стана прегракнал.

— Майк… що за хора са тези, които убиват?

— Гадни хора, отрепки — отвърнах аз. — Не се съобразяват с нищо. Ценят нещо друго по-високо от човешкия живот и убиват, за да го получат, след това отново убиват, за да го задържат. Но каквото и да е то, това нещо никога не си струва цената, която трябва да платят за него.

— Ти убивал ли си, Майк?

Усетих как устата ми пресъхва.

— Да, и вероятно ще убия още някои. Ненавиждам лигльовците, които управляват улиците дори без да бъдат одраскани. Аз съм момчето с бързия револвер и те ме мразят. И макар да съм частно ченге, мога да се справям с него по-добре, отколкото те. Правя така, че те губят ума и дума и се нахвърлят върху мен. Тогава стрелям в законна самоотбрана. Пред закона съм чист. Полицаите не могат да стигнат толкова далеч, но биха искали, не забравяй това. Хората обикновено ругаят полицията, но там работят отлични момчета, само че бюрократите им връзват ръцете и всичко трябва да мине по каналния ред. Разбира се, има и корумпирани полицаи… не много. Те са отвратителни наистина, защото се случват неща, на които човек не може да попречи, и му причернява и прекипява, когато види, че някой от тези негодници върши дела, за които обикновеният гражданин може да бъде обесен.

Лола гледаше през мен и очите й бяха вторачени някъде далеч напред.

— С какво мога да ти помогна? — прошепна тя.

— Мисли, Лола. Спомни си всеки разговор с Нанси, всичко, което е казала или е искала да каже. И ако намериш нещо наистина важно, веднага ми кажи.

— Да, Майк. Но по какво да разбера, че е важно?

Наведох се и стиснах ръката й.

— Чуй ме, миличка… Не искам да ти припомням, но ти си била в паричния рекет. Абсолютно порочно занятие, но е носело мангизи. Всичко, което е пречело на някои хора да увеличат приходите си, би могло да стане причина за смъртта й, дори и да е било нещо, което само са подозирали. Ако мислиш, че нещо би могло да се превърне в такава причина, значи си близко до истината.

— Струва ми се, че разбирам.

— Добро момиче. — Станах и пъхнах цигарите в джоба си. — Знаеш къде да ме намериш. Не се отклонявай от пътя си, освен ако не е нещо страшно важно. Не искам да видя името ти в нечий списък.

Лола помести стола и дойде при мен. Двамата отидохме заедно до вратата.