Мики Спилейн - Бърз е моят револвер

— А, вие ли сте, Майк? Добър вечер. Какво става?

— Няма с какво да се похваля, освен че едва не ми светиха маслото.

— Какво? Как така?

— Попаднах в капан за сукалчета и си го вкарах сам. Следващия път ще бъда по-умен.

— Какво се е случило?

— Насочиха ме към някой си Мърей Кендид. След като не намерих при него това, което търсех, проследих го до паркинга и там си изпатих. Един от онези подлеци си мисли, че е проявил снизходителност, като ми е позволил да живея, но започвам да се съмнявам в добрината му.

Мистър Бърин загуби самообладание.

— Боже мой! Майк… Може би не трябва…

Дори и да бях вложих усмивка в гласа си, тя беше фалшива.

— Не, мистър Бърин. Те ме пребиха, но не ме уплашиха. Следващия път ще бъда нащрек. Дори в известен смисъл съм доволен, че стана така.

— Доволен?! Страхувам се, че не споделям гледната ви точка, Майк. Това е толкова… нецивилизовано! Просто не разбирам…

— Едно от онези копелета е убиецът на червенокосата, мистър Бърин.

— Така ли? Тогава сте напреднал доста. Но как го разбрахте?

— Изпусна пръстена, който е свалил от пръста й. Сега е у мен.

Този път в гласа на клиента ми прозвуча нетърпение.

— Видяхте ли го, Майк? Можете ли да го идентифицирате?

Боже, как не ми се искаше да го огорчавам.

— Отговорът и на двата въпроса е — не. Уви, мистър Бърин, беше ужасно тъмно и това, което видях, бяха само звездите.

— Жалко, Майк… Какво възнамерявате да предприемете сега?

— Да се успокоя малко. — Почувствах силна умора. — Извинете, ще ви звънна по-късно. Първо трябва да обмисля всичко.

— Разбира се, Майк. Но, моля ви, бъдете предпазлив. Ако с вас се случи нещо, ще се чувствам пряко отговорен.

Успокоих го колкото можах, сложих слушалката и легнах на дивана, като този път взех телефона със себе си. Пат го нямаше на работното му място и затова му позвъних у тях. Той се зарадва да ме чуе и слушаше мълчаливо. Разказах му всичко. Не споменах само за пръстена.

И Пат разбра това.

— Има още нещо, нали?

— Защо мислиш така? — попитах аз.

— Звучиш прекалено доволен за човек, на когото са смлели всички кокали.

— Да, струва ми се, че попаднах на следа.

— Кои са те? Момчетата на Кендид ли?

— Не съм сигурен, Пат. Разбира се, не е изключено да са отишли там преди мен и да са подготвили всичко. Но в главата ми се върти друга идея.

— Казвай.

— Когато влязох в офиса му, някой излезе. Някой, който ме видя. Вървях след Кендид, а онзи — другият, след мен. След като е разбрал накъде тръгва Мърей, той ни е настигнал с няколко момчета.

— Тогава защо Мърей не се е намесил, когато положението е станало напечено? — възрази Пат.

— Защото такова му е положението. Трябва да си държи носа чист и да не го пъха в бизнеса на другите. Ако знаеше какво щеше да стане, едва ли би се намесил. Това е, което ме кара да мисля, че той няма нищо общо с цялата тази работа.

— Може и да е така — съгласи се Пат. — Ако имахме нещо повече от една смътна теория, щяхме да поразровим тази история… Виж какво, ще получиш повече помощ, отколкото очакваше.

Стана ми любопитно.

— Така ли?

— Аха. Момчето, което е прегазило Рижата, е било застраховано. Компанията е сигурна в причината за смъртта и иска да плати. Сега разследват случая.

— Каза ли им нещо, Пат?

— Абсолютно нищо. Те търсят самостоятелно. Имат полицейския доклад и това е всичко. Не искам да се правя на глупак, като им кажа, че съм позволил на едно пъргаво частно ченге да ме убеди, че става дума за убийство. Тези момчета са много умни. И нещо друго. Пуснахме хора по следите на твоя приятел.

— Приятел ли? Кой?

— Фини Ласт.

Едва не изпуснах слушалката. Споменаването на това име беше достатъчно, за да ме изкара от кожата.

— Има добра репутация. Доколкото знаем, не е арестуван дори. Открихме два града по Западното крайбрежие, където го познават. И в двата случая е бил нает от бизнесмени, които имали нужда от хора със здрава ръка. Фини създава неприятности, но е добро момче. Местните полицаи ме информираха, че по-дребните риби в града били наплашени до смърт от него, защото по някакъв начин са разбрали, че е от старата школа и не си поплюва с пистолета. Точно като във второсортен уестърн. Фини е бил достатъчно умен, за да си издейства разрешително за оръжието, и единственият път когато се наложило да снемат отпечатъци от пръстите му, било във връзка с молбата за разрешително.

— С други думи, няма за какво да се хванем?

— Да, Майк.

— Какво стана с разрешителното, което имаше за работата си при Бърин-Гроутин?