Мики Спилейн: Бърз е моят револвер

— Не ме наричат никак!

Видях, че очите й се присвиха леко, когато отпи последната глътка кафе. Дребния ни хвърляше нервни погледи и от време на време поглеждаше към отворения като параходна тръба прозорец, надявайки се може би, че няма да мине някой полицай и да закове безделника, който се опитваше да убие времето си. Той ми създаваше грижи.

— Искаш ли още кафе?

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, стига ми. Ако Дребния не беше толкова чувствителен по въпроса за кредитите, нямаше да се подмазвам за среднощните си закуски.

— Не мисля, че бизнесът ти е западнал толкова.

От начина, по който се обърнах и я погледнах, червенокосата разбра, че във въпроса ми има нещо повече от обикновено любопитство. Няколко секунди тя гледаше втренчено в огледалото:

— Не е западнал.

Цялата бе погълната в мислите си.

Хвърлих един долар на стойката, Дребния го взе и ми върна рестото. Когато го прибрах в джоба си, казах на Рижата:

— Нали не си престанала да мислиш, че си едно мило момиче? Срещал съм всякакви видове жени и смятам, че можеш да се оправяш доста добре… ако искаш, разбира се.

Усмивката й откри трапчинка, която вероятно е била погребана доста отдавна. Тя целуна пръста си и докосна бузата ми с него.

— Харесвам този Майк. Има времена, когато си мисля, че вече не съм в състояние да харесам никого, но теб те харесвам.

Една лампа изгърмя точно над главите ни и заглуши звука от отварящата се врата. Почувствах момъка с гърба си, преди да го видя в огледалото. Беше висок, тъмнокос и начумерен, с вградена мазна усмивка, която минаваше за ноу-хау, и миришеше на евтин брилянтин. Костюмът щеше да бъде много шик в Харлем, с остри подгъви и тегели.

Не говореше на мен, когато каза:

— Здрасти, рожбо.

Червенокосата се обърна едва-едва и устните й се свиха.

— Какво искаш?

Гласът й стана безизразен, а кожата на лицето й се изопна.

— Не се шегувай с мен.

— Заета съм. Разкарай се.

Дангалакът протегна ръка, хвана я за рамото и я извърна рязко към себе си.

— Не ми харесват мръсните ти забележки, Рижо.

Веднага щом се смъкнах от столчето Дребния тръгна към нас, търсейки нещо с ръка под стойката, но като видя физиономията ми, той го остави обратно и застина. Бабаитът също го видя, но той си имаше нещо на ум. Сви зловещо устни и процеди през зъби:

— Омитай се оттук, докато си цял!

По всяка вероятност искаше да се хвърли върху мен, но аз го ръгнах с четири стегнати пръста в корема малко над пъпа и той се преви надве като сгъваемо джобно ножче. Разгънах го с мощен удар в челюстта и на лицето му се появи червеникав белег, който щеше да се задържи известно време.

Обикновено момчетата се задоволяват с това и се усмиряват. Но този не искаше. Той едва дишаше, обаче ме псуваше с разбити устни и в същото време ръката му неконтролирано се плъзгаше към мишницата. Рижата стоеше, притискайки с ръка устата си, докато Дребния ни изквака да прекратим всичко, но беше твърде уплашен, за да се приближи до нас.

Позволих му да стигне почти до ръкохватката, после измъкнах своя 45-калибров патлак, така че всички да можеха да го видят. Само за ефект го притиснах към челото му и вдигнах предпазителя. В настъпилата тишина се разнесе остро прещракване.

— Само да пипнеш желязото си и ще ти пръсна шибаната глава. Давай, само се опитай да направиш едно движение, въшка такава — казах аз.

Той наистина се раздвижи, но само за да припадне. Реших, че няма да му навреди, ако полежи малко в безсъзнание. Дребния бе получил тикове в рамото. Червенокосата изплашено гледаше към Зализания, ужасена до смърт. Накрая тя каза:

— Не биваше да правиш това за мен. Тръгвай си бързо, моля те, преди да се е свестил. Той… той ще те убие!

Докоснах нежно ръката и.

— Кажи ми нещо, Рижо. Наистина ли мислиш, че ще може?

Тя прехапа устни и очите й потърсиха лицето ми. Нещо я разтресе мощно.

— Не. Не. Не мисля така. Но, моля те, върви си. Заради мен. — В гласа й се усещаше настоятелна молба.

Усмихнах й се отново. Тя беше в беда и уплашена до смърт, но все още си оставаше мой приятел. Извадих портфейла си.

— Направи нещо за мен, Рижо — пъхнах в ръката й три петдесетачки. — Махни се от улицата. Утре слез в града и си купи прилични дрехи. Купи си сутрешния вестник и си потърси работа. Това, с което се занимаваш, е бавно самоубийство.

Не обичам, когато ме гледат така, защото по този начин се гледат само младоженците или богомолците в църквата.

Зализания на пода бавно идваше на себе си. Отвори очи и ги прикова в портфейла ми. Погледът му залепна върху значката ми на частен детектив, която се намираше там, и само палецът ми, все още на спусъка, го възпря да не посегне към гърмящата си играчка. Наведох се и измъкнах патлака от кобура под мишницата му, после го сграбчих за яката и го изритах през вратата.