Алън Фолсъм - Претендентът

— Ей, Джон!

Барън рязко вдигна глава, когато чу името си. Халидей току-що беше влязъл в кафенето и бързо го доближаваше. Барън отново се извърна към телефона:

— Ще ви се обадя малко по-късно, докторе. Благодаря.

Затвори миг преди Халидей да стигне до неговата маса.

— На Осемдесет и шеста улица в Манхатън не живее никакъв Реймънд Торн — съобщи развълнувано Халидей. — Немската компютърна компания, за която твърдеше, че работи, не съществува. Според полицейското управление в Чикаго по отпечатъци и документи е чист, но току-що научихме, че в едно шивашко ателие в техния град са измъчвани и убити двама мъже — миналата неделя, малко преди Реймънд да се качи на „Саутуест Чийф“. Не са открили оръжието на убийството, но според данните от аутопсиите трябва да е било със същия калибър като онзи рюгер, който намерихме в чантата му. Искат го за балистичен анализ. Освен това — продължи той, — в чантата имаше и самолетен билет първа класа на името на Реймънд Торн за полет от Лос Анджелис до Лондон, който тръгва в 17:40 в понеделник следобед. Значи отначало не е възнамерявал да отдели два дни, за да пристигне дотук. Работя заедно с ФБР, за да се опитаме да накараме някой в отдел „Паспорти“ на Държавния департамент да ни разчете данните от магнитната лента на паспорта му. Полчак урежда балистичните експертизи. За теб остава да отидеш на съдебното заседание и да не позволиш на съдията да го пусне под гаранция.

За миг Барън остана напълно неподвижен, сякаш не беше чул добре.

— Джон — каза настоятелно Барън. — Чу ли какво ти казах?

— Да, Джими, добре — Барън изведнъж се изправи и прибра телефона в джоба си, — тръгвам веднага.

Наказателен съд, 7:50 сутринта

Облечен в оранжев затворнически гащеризон, с оковани зад гърба ръце, Реймънд се намираше в асансьора заедно с двамата набити помощник-шерифи в стегнати униформи, които го бяха взели от Паркър Сентър и сега го водеха на заседание в една зала на горните етажи. Беше избрал точно този момент за действие през нощта, когато беше спал съвсем малко.

Все още обмисляше и идеята да използва младия и несигурен детектив Барън, за да се измъкне, но времето летеше. Първоначалната цел на идването му в Лос Анджелис беше да се изправи за последен път срещу арогантния и влиятелен бижутер от Бевърли Хилс на име Алфред Нойс. Това, че отиваше при него последен, беше съществена част от операцията.

В първоначалната фаза на плана се предвиждаше бързо и без много шум да събере ключовете от сейфа от притежателите им в Сан Франциско, Мексико Сити и Чикаго, а после все така бързо и тихо да ги елиминира. Ако тази фаза беше изпълнена както трябва, щеше не само да се сдобие с ключовете, но и да научи името и адреса на френската банка, в която беше самият сейф. Щом получеше информацията, веднага щеше да изпрати първите два ключа с експресен куриер до Жак Бертран в Цюрих. Третият ключ щеше да бъде изпратен по същия начин на баронесата в Лондон, където той щеше да си го прибере при пристигането си във вторник. На следващия ден щеше да замине за Франция, да прибере съдържанието на кутията и веднага да се върне в Лондон, където имаше жизненоважни ангажименти на следващия ден, четвъртък, преди самия ден на операцията — петък, 15 март, в Лондон. (По ирония на съдбата тази дата съвпадаше със започването на мартенските Иди.)

Втората фаза на плана и причината Алфред Нойс да бъде неговата последна спирка на американския континент беше предстоящото му убийство — действие, което щеше да им даде огромно предимство, щом събитията от петък започнеха да се разгръщат. Но неговият провал да научи името и адреса на банката, дори след като беше измъчвал жертвите си, го накара да осъзнае, че разпределението на ключовете между различни хора е било просто допълнителна предпазна мярка и че докато не научи къде е самият сейф, няма смисъл да изпраща ключовете от него нито на Бертран, нито на баронесата. Истината, както започваше да разбира, беше, че само двама души на света знаеха в коя банка и в кой френски град се пази кутията, и Алфред Нойс беше единият от тях. Този факт значително усложняваше играта и правеше контакта с него още по-наложителен и спешен.

Времето беше основният фактор в плана още от началото. Всъщност беше още по-важно сега, когато полицията вече знаеше толкова много. Това означаваше, че той няма избор, освен да предприеме решителни действия, преди да затъне още повече в лапите на американската правоохранителна система.