Алън Фолсъм - Претендентът

И беше направил всичко това за човека, който неволно беше станал причина да изгуби едното си око когато бяха деца — десетгодишни хлапаци, които си бяха направили ракета от една къса тръба, като я бяха натъпкали с пирони и метални топчета, а после бяха прикрепили към нея две огромни, незаконно произведени пиратки, за да й служат като двигатели. Малкият Джон Барън ги беше запалил по-рано, отколкото трябва, взривът беше отнесъл прозорците на гаража на съседите на две пресечки разстояние, а един пирон се беше забил право в дясната зеница на Дан Форд. Наказанието беше сурово — а приятелят му беше загубил половината от зрението си.

Но днес, шестнайсет години след онзи съдбовен следобед, те отново седяха заедно в сепарето на денонощното кафене на булевард „Сънсет“, макар че наближаваше два, а в осем сутринта Барън трябваше да се яви в Паркър Сентър и да представи доклада за „самоубийството“ на Франк Донлан, по прякор „Уайти“. И Барън никога не беше изпитвал по-голяма нужда да сподели всичко с Форд.

Но не можеше.

Беше го осъзнал в момента, в който беше влязъл в кафенето и беше видял Форд да го чака. Точно в този момент той разбра, че ако сподели с него всичко, което знаеше, щеше да го постави в почти същото положение. Щом Дан Форд научеше за убийството, приятелските му чувства щяха да надвият над професионализма и той нямаше да каже нищо на никого. И с мълчанието си щеше да се превърне в съучастник на престъплението.

Нямаше значение, че Барън се готви да напусне отряда. Засега все още беше член на 5–2 и поради самото естество на отряда и всеобщия респект към Ред Макклачи, ако истината някога излезеше наяве, скандалът щеше да бъде толкова колосален, че всеки, който имаше и най-малка връзка с обвиняемите, щеше да бъде разследван под ослепително ярките прожектори на общественото внимание. Репортерите, прокурорите и адвокатите щяха да преровят всичко, до най-малката подробност, а в Лос Анджелис нямаше журналист или детектив, който да не знае за приятелските отношения между Форд и Барън. Една местна телевизионна станция дори беше направила специално предаване за двамата, излъчено в централно време. Нямаше значение къде ще отиде Барън после — в този ден той все още беше член на 5–2 и беше в гаража по време на убийството на Донлан, така че Форд щеше да бъде разпитан.

Ако Форд избегнеше отговора, това веднага щеше да включи алармите на общественото внимание и прокуратурата щеше да го повика, за да отговори на същите въпроси, но под клетва. Барън познаваше приятеля си твърде добре, за да се съмнява, че той щеше да избегне отговора дори в този случай. С отричането на фактите, които знаеше, Форд официално щеше да извърши престъпление, а ако избереше да се позове на Петата поправка, все едно признаваше вината си. Във всеки случай разпитът щеше да провали кариерата и цялото му бъдеще.

Така че Барън нямаше друг избор, освен да не казва на Форд нищо повече от обещаното, а после да се сети, че трябва да поспи, и да приключи тази среща възможно най-бързо. Той извика сервитьорката за сметката.

— Разкажи ми за Донлан.

— Какво? — сепна се Барън.

Форд беше оставил бележника си и го гледаше над ръба на очилата с рогови рамки.

— Разкажи ми за Донлан — повтори той.

Подът сякаш внезапно пропадна под краката на Барън. Той положи огромни усилия да запази спокойствие и попита:

— Имаш предвид във влака?

— Имам предвид в гаража. Вътре е имало четирима детективи и само един Уайти Донлан. И то не просто четирима какви да е детективи — а Ред Макклачи, Полчак, Валпарайсо и ти самият. Най-добрите в града. Мога да си представя, че Донлан е имал богат опит с оръжията и белезниците, но все пак как е успял да скрие цял пистолет от тези четирима детективи?

— Накъде биеш? — попита Барън и се вторачи в него.

Цялото му същество се бунтуваше, както когато застреляха Донлан.

— Подробностите, които ми съобщи току-що, можех да науча почти от всеки друг в Паркър Сентър.

Очите на Дан Форд, едно стъклено и едно истинско, не се откъсваха от Барън.

— Аз бях там, когато Халидей те откара от гаража. Ти седеше на задната седалка с този Реймънд или какъвто е там. Ти ме видя и отклони поглед. Защо?

— Дори така да е станало, не съм го направил нарочно. Случиха се сто неща.

Сервитьорката доближаваше с нова кана кафе. Форд поклати глава и й махна, че нямат нужда от нищо, после отново погледна към Барън.

— Какви неща, Джон? Какво точно се случи?