Уилям Блати - Димитър

Стенограф: Дебора Пелц.

Зуи:Добро утро, сержант Мерал. Радвам се да ви видя. Съжалявам, че всички закъсняхме. Виждам, че са ви сервирали кафе.

Мерал:Да.

Зуи:Чух отлични неща за вас.

Мерал:Сигурен съм, че не са заслужени.

Зуи:Познавате ли Бил Сандълс?

Мерал:Не мисля. За кого работите?

Сандълс:Ние сме аташета в американското посолство.

Зуи:Същото казва и на мен. Пълни глупости. Той е от ЦРУ. Както и приятелчето му Чарли Бел. Мислят си, че е смешно. Вижте как се хилят. Като деца пред шкаф, пълен с играчки.

Сандълс:Радвам се, че се срещаме, сержант.

Бел:Добро утро, сержант Мерал.

Мерал:Да, добро утро на двама ви.

Зуи:Още кафе, сержант?

Мерал:Не, благодаря.

Зуи:Момичето, което го прави обикновено, е в болнични.

Мерал:Жалко.

Зуи:Да, напълно сте прав. И така, искам да подчертая, че това не е разпит. Нашите американски приятели пожелаха да чуят някои неща направо от вас и евентуално да ви зададат допълнителни въпроси. Съгласен ли сте?

Мерал:Да, ще отговоря с удоволствие. Но защо?

Зуи:Нямат ни доверие.

Сандълс:Стига, Зуи! Просто трябва да сме напълно сигурни.

Мерал:За какво?

Зуи:Докладът ви за трупа от Божи гроб повдига един въпрос, за който едва ли сте в течение. Затова господата искат да ни разкажете всичко още веднъж. Докато говорите, може да ви хрумне нещо друго, което сте пропуснали да споменете в доклада или което не сте сметнали за важно, но би могло да се окаже от огромно значение за нас. И така, наясно ли сме вече?

Мерал:Да. Ще ми обясните ли само какво означават последните ви думи? Казахте „от огромно значение“.

Зуи:Е, може би преувеличих малко. Сигурен ли сте, че не искате още кафе?

Мерал:Абсолютно.

Зуи:Разбирам. Ние прочетохме доклада ви за инцидента на улица „Ремле“ и смятаме, че всичко е отразено доста добре. Много добре. Да преминем направо към тялото от Божи гроб, първоначално идентифицирано като Йозеф Темеску.

Мерал:Първоначално?

Зуи:Нещата се променят. Доколкото знаем, са ви събудили, защото някой от църквата се е обадил в пансиона, а не в управлението или на бърза помощ. Така ли е?

Мерал:Не. Обадили са се и на бърза помощ. Веднага след като са потърсили мен. Но иначе сте прав. Първо звъннаха на мен. Беше Уаджих. Уаджих Нусейбех от фамилията с ключа.

Сандълс:Какъв ключ?

Мерал:Ключът, с който отключват и заключват Църквата на Божи гроб.

Сандълс:Той ли е намерил трупа? Уаджих?

Мерал:Да. Всъщност не. Намерил го е един от гръцките православни монаси. От полунощ до зори там има служби. Католиците францисканци започват с латинската меса. Латините, арменците, коптите и гръцките православни свещеници се грижат лампите и свещите вътре да светят и поддържат чистота. Въпросната вечер е било ред на гърците и онзи монах отишъл да провери дали всичко е наред към дванайсет без четвърт. След месата францисканците подготвяли процесия в гробницата и…

Сандълс:Но там е ужасно тясно за такова нещо, нали? Извинете, че ви прекъсвам. Побират се десет, максимум дванайсет души?

Мерал:Изглежда, се справят. Влизат и излизат в една колона.

Зуи:Сигурен ли сте, че монахът е отишъл там, а не някой друг? В доклада пише, че… О, не, съжалявам. Грешката е моя. Наистина е бил монах. Анастасиос Скорпус. Продължавайте, сержант. Извинете за прекъсването.

Мерал:Няма проблем. И така, монахът видял трупа и наддал силен вик. Не можел да разбере дали мъжът е жив или мъртъв. Страхувал се, че ще се нахвърли върху него като във филм на ужасите, и избягал, без да спира да крещи. Събудил Уаджих, а когато той отишъл и установил, че мъжът е умрял, се обадил в „Каса Нова“.

Зуи (обръща се и поглежда американците) :Да, те ви вярват.

Сандълс:Престани да ни дразниш.

Зуи:Не се сдържах. Продължавайте, сержант Мерал. Казахте, че ви се е обадил. Какво стана после?

Мерал:Може ли да се върнем на нещо друго?

Зуи:Какво?

Мерал:Ами… споменахте за някаква промяна в самоличността на Темеску. Не ми излиза от ума.

Зуи:Разбирам, но не е необходимо да знаете. Поне засега. Моля, продължете нататък. Обадил ви се е Уаджих. И после?