Уилям Блати - Димитър

Мерал се обърна към Майо.

— О, да, Уилсън. Познавам го.

— Е, Уилсън отишъл при него на следващия ден и попитал какво се е случило. Казал също, че Фукс му се обадил в лабораторията час преди Шор да умре, и поискал изследванията на електролитния баланс. Фукс наредил резултатите да бъдат занесени направо в стаята на Шор, а не на регистрацията, защото той щял да бъде там. Когато обаче Уилсън отишъл в стаята, вътре било тъмно. Светела само нощната лампа, а Шор спял. Фукс отвърнал, че няма представа за какво говори и че онази нощ дори не е бил на смяна! Всичко това е доста странно, Мерал. Нещо не е наред.

Мерал остана мълчалив и безразличен.

Майо се наведе напред и разпери длани върху бюрото.

— Не халюцинирам, Мерал! Разбираш ли? Инстинктът ми е страшно силен. Нали знаеш всичко за инстинкта, приятелю? Ти си го измислил. Сигурен съм, че има нещо нередно. Усещам го в кръвта си. Защо някой би пуснал фалшива поръчка за изследвания?

— Мисля, че съм чел достатъчно романи за Еркюл Поаро, за да се досетя.

— И какво се досещаш?

— Не съм убеден, че трябва да ти кажа. Само ще засиля параноята ти.

— Мерал, откъде знаеш такива големи думи? Да не би дяволитите сестри от Рамала да са те научили на тях и да са ти казали, че са хищни риби с остри зъби? Католическите монахини не се спират пред нищо, когато искат да пречупят ума на човек. Хайде, сподели. Каква е теорията ти? Или по-точно тази на Еркюл Поаро?

— Ами… ако Шор наистина е бил убит, както си въобразяваш, вероятно убиецът се е опитал да насочи подозренията към Уилсън. Може да е някой, който иска Уилсън да бъде отстранен или дори ликвидиран.

— Да насочи подозренията към Уилсън ли?

— Просто влизам във фантазията ти, хабиби .

— Не е фантазия, буби .

Мерал сви неуверено рамене.

— Защо не поговориш за тези неща с Шломо?

Майо се облегна на стола. Беше ужасен.

— С Шломо ли? Шломо Урис, моя малоумен племенник? Напълно безполезния полицейски инспектор, който веднъж почука по стените в Църквата на Божи гроб, за да открие таен проход? Дръж се сериозно, моля те.

— Чувал съм, че е много умен — отвърна Мерал — Работата е там, че „Хадаса“ попада в района на Йерусалим, Моузес. Под неговата юрисдикция, не под моята. Не бива да се меся.

— Но го направи с онзи луд убиец на Христос!

— Въпросът беше личен. Не съм разследвал нищо. А и убийствата са рядкост в моя район, Моузес. Особено екзотичните. Аз разкривам убийства в романите. Тук става дума за реалността.

— Добре, но няма да се откажа толкова лесно. Ще продължа да ровя.

— Хубаво. Направи го. Такива неща ти се удават, Моузес.

— Какво ти става, Мерал?

— Защо?

— Лицето ти! Погледни се само! Никога не съм виждал по-нещастна физиономия. — Майо се изправи. — Това е проблемът с докторите в наши дни — заяви той. — Влизаш в кабинета им за преглед и те започват да прелистват резултати от кръвни изследвания, вместо да погледнат лицето ти, където често е изписано всичко. Много често — добави той. — Ела.

— Къде?

— В стаята за прегледи. Искам да проверя някои неща.

— Боя се, че нямам време.

— Тогава намери!

Двайсет минути по-късно Мерал закопчаваше ризата си, а Майо сгъваше маншета на апарата за кръвно налягане.

— Здрав си — заяви Майо. — Това депресира ли те? Виж, трябва да започнеш лечение. Непрекъснато ти повтарям да се посъветваш с някого. Направи го, Мерал. Моля те! А и вината, която носиш със себе си… Нали знаеш какво казват пациентите, когато умират за няколко минути, а ние като по чудо успеем да ги върнем към живота? Твърдят, че виждат ярка светлина в края на тунела и че тя им е помогнала да преосмислят живота си и грешките, които са допуснали. Ти преосмисляш тези неща на всеки десет минути!

Когато се върнаха в кабинета, Мерал взе полицейската си барета от закачалката и отиде до бюрото на Майо. Погледна приятеля си от детинство, който седеше, подпрял глава на дланите си.

— Няма да се откажа — закле се лекарят. — Няма.

— Бъди внимателен — предупреди го меко полицаят.

После се обърна и отиде бавно до вратата на кабинета. Преди да излезе в оживения коридор, той отправи един последен, дълъг поглед назад.

— Откъде взе тези неща?

— Кои неща?

— Нали знаеш… Морфинът. Спринцовките.

— Има ли значение?

— Значи си ги откраднал?

— Разпитваш ли ме?

— А, отново се появи ангелската ти усмивка!

— Да сменим старите превръзки. Хайде, изправи се.

— Променил си се.