Уилям Блати - Димитър

После, на път към трапезарията за закуска, Мерал зърна Уилсън. Беше се подпрял на лакти върху плота на рецепцията, където вероятно очакваше дребничката главна монахиня да му даде инструкции. За момент Мерал се втренчи във връзката ключове от стаите, увиснали на колана на Уилсън, и подтикнат от някакъв импулс, отиде при него.

— Здравей, Уилсън!

Уилсън вдигна глава. На лицето му се изписаха топлота и доверие.

— Сержант Мерал!

— Ти ли беше? — попита го тихо Мерал.

Уилсън сбърчи чело в невинно удивление.

— Какво искате да кажете, сержант Мерал?

Мерал отговори смутено:

— Няма значение. Може ли да взема назаем един тръбен ключ? Най-малкия, който имаш.

— О, да. Разбира се!

— Не съм те виждал доста отдавна.

— Да, така е.

Уилсън носеше кожени работни ръкавици и когато ги свали, за да откачи ключа от колана си, Мерал забеляза, че дланта му е бинтована.

Превръзката беше почервеняла от кръв.

— Наранил си се, Уилсън.

Уилсън погледна надолу и извади ключа. Сви рамене и се усмихна леко.

— Такава е работата ми — обясни той. — Често се наранявам.

Мерал взе слънчогледа от книгата и го разгледа. Чудеше се как е попаднал там, но не искаше да мисли повече. „Още един ден — промърмори във възглавницата. — Един ден по-близо“. Копнееше времето да го вземе със себе си и да го отнесе с ослепителна скорост на място, където би могъл да открие нещо друго освен тъгата, неумолимо следваща го навсякъде.

Отново заспа. И не сънува.

На следващата сутрин Мерал се събуди и откри бележка, мушната под вратата. Моузес Майо го беше търсил малко преди полунощ. Пейшънс бе обяснил на Майо, че пансионът има вечерен час и че Мерал не приема гости след десет вечерта. После абисинецът споменал за „съня, разплитащ счепканата прежда на грижите“, но най-накрая отстъпил пред раздразнените крясъци на Майо и се съгласил да мушне съобщение под вратата на полицая. Направил го веднага по настояване на Майо, но отклонил искането му да „почука леко по вратата“.

Пейшънс му обещал, че ще се прокашля. „Само това мога да сторя.“

Мерал разгъна бележката и прочете думите, усърдно написани от Пейшънс с молив и едри дебели букви:

И отдолу:

… ШОР… НЕУБЯСНИМО… МЪРТАВ

— Проследих те от разстояние. После спрях и те наблюдавах, докато отбиваше в оная малка бензиностанция. Видях как слизаш от колата и кръвта ми закипя от възбуда! Не се радвах на смъртта ти, разбери ме, а просто на факта, че ще изпълня дълга си до съвършенство. Тогава онази птица влетя в колата ми, преследвана от кукумявка. Чух бясно размахване на криле и крясъци. Но на мен ми беше все едно: трябваше да се възползвам от мига. Затова ускорих и се насочих право към теб, когато краят на птиче крило докосна окото ми. Не те улучих, блъснах се и се запалих. Слава Богу!

— Нека ти помогна да се преместиш напред. Искам да сложа тези възглавници зад гърба ти.

— О, благодаря.

— А болката? Искаш ли още морфин?

— Не, не. Засега съм добре.

— Чудесно.

— Кой си ти?

— Моля?

— Кой си ти?

— Вече не го ли обсъдихме?

Скъпа Джийн,

Имам да ти казвам толкова много. Нещо като последното писмо на Сирано дьо Бержерак.

Ще започна с Моузес Майо. Помниш ли го? Смешния доктор от болницата „Хадаса“, при когото се прегледах още първия месец, щом пристигнах? Няколко пъти сядахме заедно на по питие и накрая той се разкри пред мен. Сега знам цялата му история, причината, поради която е изоставил поста на главен лекар и е отслабнал драстично. След като отишъл в Щатите по някаква програма за културен обмен и приключил стажа си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, той се върнал в Израел. Тук започнал работа в болницата „Хадаса“ — като лекар по обща медицина и неврология — и изиграл главната мъжка роля във втората най-трогателна и възвишена любовна история, която някога съм чувал. В града дошъл американски кино екип, за да снима голям шпионски трилър с участието на младата и очарователна Джейн Еърс. Тя се запознала с Майо на коктейл в Министерството на културата. Двамата се усамотили, за да разговарят, и моментално били привлечени един от друг независимо от огромната разлика във възрастта им. Забавлявали се много заедно. В даден момент младата звезда попитала Майо дали израелската медицина не е направила нови открития в областта на безплодието. Тя била омъжена, но не можела да зачене. Казала на Майо колко силно иска да има дете, без което бракът й най-вероятно щял да рухне. „Сигурна ли си, че проблемът е в теб, а не в съпруга ти?“, попитал я Майо. „Не е в него, вече изключиха тази възможност. В мен е.“ Майо я извикал в болницата, за да й направят щателен преглед и пълни изследвания. Постепенно, докато продължавали снимките на филма, помежду им пламнала романтична любов.