Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Моята отговорност се различава от тази на италианските полицаи. Те охраняват град. Ватикана е отделна държава. Независима страна в пределите на Италия. Следователно отговарям за сигурността на цяла нация.

Хари инстинктивно хвърли поглед наоколо. Бяха сами. Нито клиенти, нито барман или сервитьор. Само той и Фарел.

— Когато застреляха кардинал Парма, кръвта му оплиска ризата и лицето ми. Опръска и одеждите на папата.

— Готов съм да сторя каквото ми е по силите.

Фарел го огледа изпитателно.

— Знам, че сте разговаряли с полицията. Знам какво сте им казали. Четох протоколите. Четох доклада на старши инспектор Пио след срещата в ресторанта… Интересува ме онова, което премълчавате.

— И какво премълчавам?

— Или по-точно онова, за което не са ви питали. Нещо пропуснато, неизречено — може би защото сте го забравили или просто ви се е сторило незначително.

Внушителното присъствие на Фарел сякаш изпълни цялото помещение. Дланите на Хари изведнъж овлажняха, по челото му изби пот. Отново се озърна. Бяха все тъй сами. Часът минаваше осем. По кое време започваха работа? Кога идваха хората за кафе и закуска?… Нима бяха отворили заведението само заради Фарел?

— Изглеждате ми притеснен, мистър Адисън…

— Може би защото ми е, дошло до гуша да разговарям с полицаи и да ме гледат като престъпник, макар че не съм сторил нищо лошо… На драго сърце приех да се срещна с вас, тъй като вярвам в невинността на брат си. За да го докажа, ще ви помагам, доколкото ми е по силите.

— Това не е единствената причина, мистър Адисън…

— За какво намеквате?

— За клиентите ви. Трябва да ги защитите. Ако бяхте изпълнили заплахата си да позвъните в американското посолство — или да потърсите помощта на италиански адвокат при разговорите си с полицията, — журналистите вероятно щяха да надушат това… Щяха да извадят на бял свят не само нашите подозрения спрямо брат ви, но и подробности за самия вас — кой сте, какво работите и чии интереси представлявате. Все хора, които не биха желали да имат дори и най-далечна и невинна връзка с убийството на папския наместник в Рим.

— И според вас кой от клиентите ми би…

Без да го остави да довърши, Фарел светкавично изреди пет-шест имена на холивудски знаменитости.

— Да продължавам ли, мистър Адисън?

— Откъде получихте тези сведения?

Хари бе потресен и възмутен. Имената на неговите клиенти се пазеха в най-строга тайна. Това означаваше, че Фарел не само е ровил из работата му, но и разполага с познати в Лос Анджелис, способни да му осигурят каквото поиска. Този човек имаше ужасяващо дълга и силна ръка.

— Независимо дали брат ви е виновен, или не, всичко опира до елементарна практичност… Затова разговаряте с мен, мистър Адисън — доброволно, на четири очи. И ще продължите да разговаряте, докато приключа с вас… Длъжен сте да защитите успеха си. — Фарел неволно докосна с лява ръка черепа над ухото си. — Денят е чудесен. Защо да не се поразходим?…

Когато излязоха, утринното слънце тъкмо огряваше горните етажи на околните сгради и Фарел свърна наляво по Виа Омбрелари — тясна калдъръмена уличка без тротоари, оградена от кооперации с по някой бар, ресторант или аптека на партера. Насреща се зададе свещеник. Пред един ресторант двама мъже шумно товареха в камионетката си каси с празни бутилки от вино и минерална вода.

— За смъртта на брат си сте узнали от своя съдружник мистър Байрън Уилис.

— Да…

Значи Фарел знаеше дори и това. Също като Роскани и Пио се мъчеше да го сплаши, да го изкара от равновесие, да му покаже, че въпреки всичко остава под подозрение. Хари знаеше, че е невинен, но това не променяше нищо. Като юрист отлично познаваше многовековната история на стотици затвори, тъмници и дори галери, претъпкани с невинни мъже и жени, осъдени за далеч по-дребни престъпления от онова, което обсъждаха тук. Това го изпълваше със страх, дори с ужас. Знаеше, че му личи. А най-много го дразнеше, че Фарел съзнателно и целенасочено се е ровил в личния му живот. Тази целенасоченост даваше на ватиканския полицай допълнителна власт — чрез нея той посягаше право в душата на Хари и му показваше, че няма къде да бяга.

Именно тревогата за общественото мнение продиктува първите му действия вчера, след като се раздели с Пио. Още щом влезе в хотелската стая, той набра домашния номер на Байрън Уилис в Бел Еър. След дълго обсъждане двамата взеха решение да държат всичко в сянка — буквално по същите причини, които току-що бе изброил Фарел. Единодушно смятаха, че колкото и да е трагично, вече не могат да върнат Дани и след като властите засега премълчават въпроса за неговото участие в убийството на кардинал Парма, най-добре ще е да запазят това положение. И за тях, и за компанията бе напълно излишен рискът някой да злоупотреби с положението на Хари и имената на неговите клиенти. Особено в днешно време, когато медиите като че стояха над всяка власт.