Алън Фолсъм - Ден за изповед

— Каза ли защо отива в Асизи?

— Изобщо не спомена за Асизи.

— А някой друг град? — настоя Фарел. — Място, където е ходил или смята да иде.

— Не.

— Дати? Някакъв ден. Важен час.

— Не — повтори Хари. — Нито дати, нито час. Нищо такова.

Очите на Фарел отново се впиха в него.

— Значи сте абсолютно сигурен, мистър Адисън…

— Да, абсолютно сигурен.

Рязко почукване привлече вниманието им. Вратата се отвори и вътре влезе шофьорът на сивия фиат — Пилгер, както го нарече Фарел. Оказа се по-млад, отколкото изглеждаше в колата, с гладко бебешко лице, по което едва набождаше мъх. След него вървеше свещеник. Също тъй млад, вероятно под трийсет, висок, с къдрава тъмна коса и черни очи зад очила с черни рамки.

Фарел заговори на италиански. Размениха няколко думи и Фарел се обърна към Хари.

— Това е отец Бардони, мистър Адисън. Той работи за кардинал Маршано. Познавал е брат ви.

— Знам малко английски — тихо каза отец Бардони и се усмихна. — Позволете ми да изразя най-дълбоки съболезнования…

— Благодаря — кимна Хари с искрена благодарност. За пръв път някой споменаваше Дани, без да го свързва с убийството.

— Отец Бардони идва от погребалното бюро, където се пазят останките на брат ви — каза Фарел. — В момента издават необходимите документи. Утре ще можете да ги подпишете. Отец Бардони ще ви придружи до бюрото. А вдругиден сутринта до аерогарата. Имате резервирано място в първа класа. Останките на отец Даниъл ще пътуват със същия самолет.

— Благодаря — повтори Хари. В момента искаше само да се измъкне от потискащата сянка на полицията и час по-скоро да отпътува с тялото на брат си.

— Мистър Адисън — предупреди го Фарел, — следствието не е приключило. По наша молба в Щатите с вас ще се заеме ФБР. Ще пожелаят да ви разпитат подробно. Да поговорят с мистър Уилис. Ще питат за имената и адресите на роднини, приятели, колеги от армията и всякакви хора, с които е имал работа брат ви.

— Нямаме живи роднини, мистър Фарел. Дани и аз бяхме последните от семейството. Колкото до неговите приятели и колеги, не знам нищо. Просто не познавах живота му… Но ще ви кажа едно. Не по-малко от вас искам да знам какво се е случило. Може би дори повече. И смятам да разбера.

За момент Хари се втренчи във Фарел. После кимна на отец Бардони, хвърли сетен поглед из стаята — един последен, съкровен миг, за да види къде и как е живял Дани — и тръгна към вратата.

— Мистър Адисън.

Гласът на Фарел изплющя зад него като камшик и Хари се завъртя.

— Когато се срещнахме, казах, че ме интересува онова, което премълчавате… Все още ме интересува… Като адвокат би трябвало да знаете, че понякога най-незначителен факт допълва картината… Нещо толкова дребно на вид, че човек отминава, без да го забележи.

— Казах ви всичко, което съобщи брат ми…

— Така твърдите вие, мистър Адисън. — Фарел присви очи и свирепо се втренчи в Хари. — Но аз бях облян с кръвта на кардинал. Не ще позволя да ме окъпе кръвта на папата.

Хотел „Хаслер“, все още 7 юли, понеделник, 22:00

— Страхотно! Страхотно! Харесва ми!… Той обади ли се?… Не, не вярвах да позвъни. Къде е?… Крие ли се?

Хари стоеше сред хотелската стая и се смееше гръмогласно. Стиснал здраво телефона, бос, по риза с навити ръкави, той пристъпи да се подпре на старинното писалище до прозореца.

— Какво пък, момчето е само на двайсет и четири, при това знаменитост. Нека върши каквото си иска.

Хари остави слушалката и върна телефона върху писалището сред купчината бележници, факсове, моливи, недоядени сандвичи и смачкани записки. Кога ли се бе смял за последен път? Но ето че днес се разсмя, и то от сърце.

„Лунното куче“ беше невероятен удар. Петдесет и осем милиона долара за трите почивни дни — с шестнайсет милиона над най-смелите очаквания на „Уорнър Брадърс“. Счетоводителите на студиото предвиждаха само в Щатите брутна печалба над двеста и петдесет милиона. А колкото до двайсет и четири годишния сценарист и режисьор Хесус Аройо — беден хлапак от източните предградия на Лос Анджелис, когото Хари откри преди шест години в един общински литературен кръжок за младежи с престъпни наклонности и оттогава го взе под крилото си, — днес кариерата му направо изхвръкваше в космоса. За малко повече от три дни той бе станал новият Спилбърг. Отрупваха го с договори за милиони. Канеха го да гостува в най-популярните телевизионни предавания. А къде беше в този момент невръстният гений? На празненство във Вейл или Аспен? Нейде по крайбрежието да си търси терен за имение? Нищо подобно. Криеше се!