Пол Зюсман - Скритият оазис

— Като преброя до три — промърмори тя, когато камионът се озова почти под тях. — Едно… две…

— Във филма те оцеляват след скока, нали?

Тя кимна, но добави:

— Макар че по-нататък и двамата ги застрелват. Три!

Хванаха ръце и скочиха.

За миг светът изгуби очертанията си, превърна се в неясен калейдоскоп от стени, покриви, балкони и простори за пране, преди да се намести отново, когато тупнаха в каросерията като върху дюшек. Фрея политна към задния капак, блъсна се в някакъв мокър дунапрен и почти си изкълчи врата, но иначе беше невредима. Флин нямаше такъв късмет — отскочи от един навит стар килим, излетя през канатата, размахал ръце във въздуха като пиян гимнастик, сгромоляса се върху купчина пластмасови бидони и след това по очи в купчина боклук.

Над тях се чуха викове.

Фрея се прекатери през задния капак на все така бавно движещия се камион и се смъкна на улицата. Флин със залитане се изправи. Левият му ръкав бе подгизнал от кръв — явно си беше порязал ръката на нещо остро в боклука.

Флин се огледа и посочи една тясна уличка между сградите срещу зданието, в което ги бяха държали. На виковете отгоре отвърнаха други — откъм близкия ъгъл. Двамата изтичаха до уличката и хлътнаха в черната й паст. Забързаха слепешката в мрака, сбърчили носове от вкисналата, задушаваща смрад на боклук. Под краката им скърцаха и пльокаха какви ли не гадости.

— Тук има плъхове! — изпищя Фрея, като усети нещо — много неща — да се движи около глезените й.

— Не им обръщай внимание! — нареди Флин. — Просто продължавай напред.

Вървяха упорито в мрака — повече по усет, отколкото с ясно съзнание къде отиват; мъглявата светлина на уличните лампи не помагаше особено. Флин се подхлъзна, с мъка се изправи и се изплю с отвращение. Фрея настъпи нещо, което отвратително приличаше на умряло куче или котка. Продължи напред, въпреки че мракът се сгъстяваше, а смрадта ставаше все по-отвратителна. След трийсетина метра уличката зави рязко вляво и започна стръмно нанадолните. Отпред нещо светеше — някакъв тесен процеп в долния край на уличката. Отзад, откъм ъгъла, се чуха виковете на преследвачите — псувни, крясъци и от време на време изстрели. Двамата продължиха с препъване напред, колкото можеха по-бързо, боклукът по краката им постепенно падаше от отъркването в стари консервени кутии и разни ламарини. Процепът светлина се приближаваше все повече и повече и накрая стените отляво и отдясно изчезнаха и те се озоваха на ръба на почти отвесен триметров насип. Заобикаляха ги неугледни сгради, някакъв прожектор вляво от тях светеше с ярка, ледена светлина и към всичко това се прибавяше воня на фекалии.

— Скачай — извика Флин.

— Това е някаква гадна кочина!

— Скачай, за бога!

Бутна я в гърба, тя се хлъзна надолу и падна в лепкава каша от кал и слама. Ръцете й потънаха в мръсотията почти до лактите, а негодуванието й премина в тревожни писъци, когато някакви мазни неща започнаха да се лепят по нея. С мъка се изправи, обърна се и погледна нагоре, като пътьом плесна една покрита с лиги муцуна, която се опитваше да я захапе за крака. Флин още стоеше на насипа, стиснал юмруци, лявата му ръка беше цялата в кръв. Дрънченето на консервени кутии ставаше по-силно — преследвачите им наближаваха.

— Иди там. — Флин й посочи няколко бали слама в края на кочините. — Бързо!

— Ама защо…

— Просто иди там.

Тя нагази в калта, стигна до балите, изкатери се на четири крака по тях и надникна към уличката точно когато се появи първият преследвач. Изглежда, беше изпреварил останалите, защото се обърна и извика нещо. В същия миг Флин се хвърли върху него и със серия изненадващи крошета го запрати с главата напред към кочината. Ясно се чу звук на нещо строшено.

Флин клекна в калта, взе пистолета от отпуснатите му пръсти и набързо претърси джобовете му. Намери резервния пълнител, прескочи кочината, метна се на балите слама и натисна Фрея надолу, защото главорезите на Гиргис тичешком излязоха на улицата. Спряха се и се огледаха и макар да не видяха никого, откриха безразборна стрелба. Прасетата се разквичаха от ужас и се заблъскаха в кочината. Флин продължаваше да натиска Фрея с лявата си ръка, а с дясната стискаше пистолета и очакваше подходящия момент. В мига, когато той дойде, Флин без колебание натисна главата на Фрея още по-надолу, пусна я, коленичи и също почна да стреля — пръстът му ритмично натискаше спусъка, а ръцете му насочваха оръжието към различните цели. Изпразни пълнителя, смени го и изстреля още няколко куршума. После бавно свали оръжието. Ответен огън нямаше.