Пол Зюсман - Скритият оазис

— Слава богу — възкликна тя, хвана ръката на Флин, после на Фрея, издърпа ги в апартамента и затвори вратата. — Много се бях разтревожила.

Макар да бяха минали по-малко от четирийсет и осем часа от последната им среща, сега Моли се стори на Фрея по-възрастна, по-угрижена, очите й бяха подпухнали от недоспиване, а кожата й — посивяла и набръчкана. Тя се втренчи в тях, в мръсните им дрехи и окървавената ръка на Флин, после ги заведе в слабо осветения хол. Флин веднага почна да разказва за преживяванията им. Не особено подробно, само в общи линии, като започна с онова, което знаеше от Фрея за трупа в пустинята, за картата, за фотофилмите, а после премина към събитията от следобеда и вечерта. От начина, по който описваше нещата, Фрея изпита тревожното чувство, че Кирнан е запозната с неща като Скрития оазис, Руди Шмит, Романи Гиргис и платото Гилф Кебир — докато конкретните събития около двамата явно бяха новост за нея, замесените хора и места определена не бяха.

Кирнан ги сложи да седнат на едно канапе в хола и излезе. Върна се след минута с купа топла вода, домашна аптечка и стоманена болнична табла с разнообразни спринцовки и ампули.

— Флин ми прати есемес, че не сте в особено добра форма — обясни тя на Фрея, клекна пред англичанина и му щракна с пръсти да си навие ръкава. — В спалните има кърпи и чисти дрехи — дано да са ви по мярка, — но първо трябва да ви позакърпя. Ох!

Намръщи се, като видя раната на Флин — десетинасантиметров прорез над лакътя.

— Съблечи ризата, ако обичаш.

Той замърмори недоволно.

— Не ми се прави на срамежлив. Хайде, махай я.

Той стана, неохотно разкопча горните копчета, извади снимките от оазиса — бяха невредими, ако не се брояха петънцата кал върху най-горната — и ги сложи на пода. После свали ризата и седна отново. Тялото му беше жилаво и мускулесто, гърдите му бяха покрити с тъмни косми. Кирнан енергично и делово нахлузи хирургични ръкавици и се захвана да почиства ръката му с вода и памук, преди внимателно да дезинфектира раната с тампон.

— Майка ми беше медицинска сестра — обясни тя на Фрея, докато работеше. — Занимавала съм се с такива неща през целия си живот. Ти знаеш ли дали са ти правени ваксинации срещу тетанус и хепатит скоро?

— Нямам представа — сви рамене Фрея. — Виж, искам да разбера…

— Нека първо те почистим, после ще поговорим — спря я Кирнан с любезен, но твърд тон, като на надзирателка, която не оставя място за разисквания. — Ще се погрижа първо за Флин, после ще бия няколко предпазни инжекции и на тебе. Човек не бива да рискува да хване някоя от заразите, с които е пълен Маншиет Насър. Там се въдят всички познати на човека вируси. А навярно и някои, които са още неизвестни.

Привърши с почистването на ръката на Флин, извади от аптечката нещо като голяма химикалка и внимателно прокара върха му по раната. Върху разкъсаната кожа се разстла гъста прозрачна течност.

— Лепило за кожа — обясни тя, докато събираше краищата на раната. — Не е идеалното средство, но ще свърши работа, докато не я зашие хирург.

Флин се беше извърнал към прозореца, явно не искаше да гледа нито ръката си, нито какво правят с нея. След кратко мълчание каза тихо:

— Не могат да го открият.

В първия миг Фрея си помисли, че говори на себе си, но видя, че очите му са насочени към Кирнан. Че думите му са предназначени единствено за нея.

— Иначе изобщо нямаше да ми покажат снимките. Не могат да го намерят.

Кирнан държеше краищата на раната и чакаше течното лепило да се втвърди.

— Ами картата на Шмит? — попита тя. — Нали казваш, че в нея имало координати, отчетени с компас, разстояния?

— Явно не са верни. Достатъчно трудно е човек да се ориентира в пустинята дори и с подходящото оборудване. Както изглежда, Шмит е разполагал само с един компас, и то със скъсана жичка на визьора. Така спокойно би могъл да отчете, че е петдесет километра встрани. Или сто.

В ситуацията имаше нещо нереално. Фрея имаше чувството, че изобщо не съществува.

— Но Гиргис има вертолети — възрази Кирнан, огледа раната да провери дали краищата са прилепнали добре, после почна да я бинтова. — Дори показанията да са сбъркани със стотина километра, той пак би могъл да го засече. Трябва му само да прелети над Гилфа най-грубо около мястото — една пълна с дървета долина не е чак толкова трудна за откриване, не мислиш ли?

— Не мога да го обясня, Моли, нито мога да обясня защо всички останали нещастници, които са претърсвали мястото през годините, са се върнали с празни ръце. Знам единствено, че ако беше открил оазиса, Гиргис щеше да ни убие, без изобщо да се замисли, без да си играе на „кажи ми къде е заснето това“. Явно е в безизходица, в сериозна безизходица.