Пол Зюсман - Скритият оазис

Фрея стоеше и ги гледаше напълно объркана. Като че ли беше попаднала в някакъв сън и хем присъстваше в него, хем беше някъде другаде; беше там, но по някаква причина й беше забранено да влиза в контакт с останалите.

Искаше й се да извика: „И аз съм тук. Не съм невидима!“

Не каза обаче нищо и продължи да гледа и да слуша. Кирнан превърза и ваксинира Флин — той веднага си облече ризата въпреки петната кал и кръв, каза на Фрея също да си навие ръкава и ваксинира и нея. Двете бързи боцкания в бицепса — едно за тетанус, едно за хепатит В — едва се усетиха. Майсторка.

След това Кирнан подхвана темата за кърпите и чистите дрехи и почна да обяснява как се регулира топлата вода:

— Душът малко заяжда, за съжаление, но…

И тогава Фрея най-накрая се озъби:

— Не ме интересува проклетият ти душ! — И отстъпи заднешком към вратата. — Нито кърпите, дрехите и не знам какво. Искам да знам какво става! Чухте ли ме? Искам да ми кажете какви сте вие и какво, по дяволите, става! Ако не ми помогнете, излизам от тази сграда и тръгвам към най-близкия полицейски участък.

Флин и Кирнан се спогледаха.

— Би ли седнала, Фрея? — тихо я помоли Кирнан и преднамерено бавно започна да прибира медицинските принадлежности.

— Няма да сядам! Искам да знам какво става! Колко пъти трябва да ви моля за това? Някакъв току-що се опита да ми отреже ръката, а вие ме пращате да вземам душ. Какво ви става, по дяволите!

Гласът й се беше превърнал почти в крясък, зениците й се бяха разширили от гняв и уплаха. Кирнан я остави да довърши, да си каже всичко, после отново я подкани да седне.

— Разбирам колко е трудно за тебе всичко това — започна тя внимателно, но твърдо. — И моля те, повярвай ми, Фрея, аз искрено съжалявам за всичко, което се случи. Ако бях помислила само за миг, че ще попаднеш в опасно положение, никога не бих ти позволила да останеш сама в Дакла.

Стана, пусна използваните тампони, спринцовки и бинтове в кошчето за боклук, загледа се за миг в него, после се обърна към Фрея:

— За съжаление, събитията невинаги могат да се предвидят. — Гледаше младата жена право в очите. — Човек просто трябва да се заеме с тях, когато се случат. Точно това се опитваме да направим и сега. Напълно права си да изискваш отговори и ще ги имаш — обещавам ти, — макар че първо Флин трябва да ми опише картината подробно. Независимо какво може да си мислиш, тук си сред приятели. В безопасност си. Моля те, Фрея, хайде да седнем и да поговорим.

И посочи канапето с жест едновременно умиротворителен и заповеден. Фрея се поколеба, но седна, макар и не на канапето, а на отсрещния фотьойл — на самия ръб, като че ли бе готова да скочи всеки миг. Кирнан се вторачи в нея и по лицето й пробяга съвсем лека досада, като на учителка, чийто ученик съзнателно не е изпълнил задачата. После въздъхна, сложи купата с вода, хирургическата табла и домашната аптечка на прозорчето за сервиране към кухнята и седна срещу Фрея с ръце в скута като стара мома, с прав като дъска гръб. Нещо в обстановката, в начина, по който двамата седяха срещу нея, накара Фрея да се почувства като на интервю за постъпване на работа.

— Е? — попита тя колкото можеше по-твърдо.

— Е, както и сама се досещаш, с наскорошните събития са свързани повече неща, отколкото сме ти казали — започна Кирнан. Немигащите й сиви очи бяха като късчета кремък. — Извинявам се от свое име — а сигурна съм, че Флин ще се съгласи да го направя и от негово, — че те оставихме незапозната с някои неща. За нещастие, тук са засегнати въпроси на националната сигурност — много важни въпроси на националната сигурност, — заради които не бяхме изцяло прями с теб. А ако го правя сега, то е, защото след всичко, което преживя, по-нататъшното увъртане ще е и безсмислено, и нечестно. Ще ти обясня какво става, Фрея; ще ти обясня и защо. Преди да го направя обаче, настоявам да ме увериш, че ще проявиш уважение към поверителния характер — изключително поверителния характер — на онова, което ти предстои да чуеш. Че нито една дума няма да излезе извън тия четири стени. Ще получа ли такова уверение от тебе?

Фрея не отвърна нищо.

— Ще получа ли такова уверение от тебе, Фрея?

Тя все така не отговаряше и тонът на Кирнан стана по-твърд:

— Фрея, ако не можеш да гарантираш…

— Няма да разкаже на никого, Моли — прекъсна я Флин. — Особено след като видя що за човек е Гиргис. Тя има повече основания да го мрази от нас. Тя е благонадеждна.

Кирнан продължи да се взира във Фрея с присвити очи. Накрая кимна и изражението й малко омекна. А когато заговори, и гласът й беше малко по-любезен.