Пол Зюсман - Скритият оазис

— Химически оръжия благодарение на специалния пратеник но онова време Доналд Ръмсфелд — обади се Флин.

Кирнан отново цъкна с език.

— Подкрепяхме Саддам по съвсем същите причини, поради които го подкрепяха Британия, Франция, Германия, Италия, Русия и още десетина мощни държави. Алтернативата, а именно победа за Хомейни и неговите революционни фанатици, беше просто недопустима. Както се изрази тогава Кисинджър, наистина е жалко, че не могат да загубят и двете страни, но ако някой трябва да излезе победител, по-добре за всички нас ще е това да е Саддам.

— А и какъв верен съюзник се оказа той! — измърмори Флин.

Кирнан отново го изгледа с отегчение и продължи:

— Както и да е, за разговора ни в момента е от значение, че към средата на осемдесетте, след някои първоначални успехи, Ирак не беше водеща сила във военно отношение. Макар да разполагаше с по-съвременно оръжие и по-добре обучена армия, войната се бе превърнала в проточил се и изтощителен конфликт, а това беше от полза за Иран, който имаше три пъти повече войници на бойното поле и не го беше особено грижа за жертвите, защото винаги можеше изпрати попълнения.

Беше присвила устни, като че ли се отвращаваше от картината, която описваше.

— А фактът, че значителна част от иракската армия се състои от мюсюлмани шиити, създаваше допълнителни неприятности за Саддам — добави тя. — При положение, че той и изобщо хората от управляващия му режим бяха сунити.

Фрея отпи от кафето си — рядко и безвкусно, — без да спира да се чуди защо, по дяволите, я занимават с това. Флин се беше облегнал назад и се взираше в една пукнатина на тавана: вървеше от едната стена до другата.

— През осемдесет и шеста нервите на Саддам вече бяха сериозно опънати — продължи Кирнан и отново сложи лявата си ръка върху кръстчето на шията си. — Стана ясно, че дори и с помощта на Запада никога няма да успее да победи изцяло, а има и голяма вероятност да загуби войната. Приличаше на боксьор, който навлиза в последните рундове от мача, като знае, че е изостанал по точки, а противникът му има още резерви; затова той става все по-уязвим. Онова, което трябваше да направи Саддам, бе да нанесе силен и изненадващ нокаутиращ удар, с който да приключи конфликта и да изкара Иран от играта веднъж завинаги.

Спря, погледна Фрея в очите и добави тихо:

— А очевидната форма на този изненадващ удар беше ядрен удар срещу Техеран.

— Но нали не е имал… — почна Фрея невярващо.

— Ядрена бомба? — довърши мисълта й Кирнан. — Да, наистина нямаше. Обаче я искаше много настойчиво. И въпреки твърденията на Ханс Бликс и останалите нежни души от ООН, независимо от официалните версии щеше съвсем скоро да я получи.

Отвън долетя внезапен пронизителен писък на биещи се котки. Кирнан отново погледна с опасение към прозореца, после седна на облегалото на канапето до Флин.

— Ако щеш вярвай, но да се направи ядрено оръжие изобщо не е трудна работа. Определено не и за човек, който разполага със сериозен научен потенциал, а Саддам разполагаше с такъв. Проблемът е да се намери необходимият разпадащ се материал, по-точно плутоний-239 или уран-235. Няма да се впускам в научни подробности — а и откровено казано, дори не разбирам от физика, — но добивът на който и да е от тези изотопи в достатъчно количество и със задоволителна чистота, за да се разположи в оръжие, е изключително сложен, скъп, отнемащ време процес, който през осемдесет и шеста, както и днес, е по силите само на шепа държави. Саддам никога не би могъл да го осъществи сам, а каквато и подкрепа да му оказваха останалите западни страни, те със сигурност нямаше да го приветстват с добре дошъл в клуба на ядрените държави. И така, той започна да търси другаде, опипа почвата при някои от най-безскрупулните търговци на оръжие в света, за да провери могат ли да му доставят необходимата стока. И в края на осемдесет и шеста преговорите с един от тия търговци дадоха положителен резултат. — Допи кафето и добави: — Този търговец беше Романи Гиргис.

Фрея тъкмо искаше да я прекъсне, да попита какво общо има всичко това с убийството на сестра й, с всичко, което се бе случило с нея през последните двайсет и четири часа, но щом чу името на Гиргис, се отказа и вместо това попита:

— Гиргис търговец на оръжие ли е?

— И на много други неща — намеси се Флин и се размърда на канапето. — Оръжие, наркотици, проституция, контрабанда на антики — няма кой знае колко много гадости, в които да не е замесен. Търговията с оръжие обаче е едно от основните му занимания.