Пол Зюсман - Скритият оазис

Непознатият, оказало се, бил бедуин куфра, от племето Бану Сулаим, заклети врагове на ал-Рашайда. Самият брат на Мохамед бил убит при внезапно нападение на това племе и той би могъл напълно оправдано да пререже гърлото на нещастника още там с ножа, който до днес висеше на стената в хола на Захир. Вместо това той му дал вода, макар че собствените му запаси били съвсем зле, взел го на собствената си камила и седем дни пътували през пустинята, и двамата пред самия праг на смъртта.

— И защо направи това? — попитал го бедуинът куфра, когато накрая стигнали до оазис и намерили вода и храна. — Спасяваш ме, след като между нашите племена има толкова злоба, извършени са злини, които никога няма да се поправят?

— Много са задълженията на бедуина Рашайда, но нищо не е по-свято от грижата да помогнеш на изпаднал в беда непознат, какъвто и да е той — бил отговорът на Мохамед.

Обикновено тази история беше повод Захир да се почувства радостен и горд. Колко пъти само я беше разказвал на сина си с настоятелното пожелание той да живее, както е живял старият Мохамед, да проявява същото достойнство, скромност и състрадание.

Тази вечер обаче, след всички скорошни събития, тя не го караше да се чувства нито радостен, нито горд. Вместо това го караше да изпитва непоносимо усещане за празнота и да се самообвинява.

Много са задълженията на бедуина Рашайда, но нищо не е по-свято от грижата да помогнеш на изпаднал в беда непознат.

Той извади от джоба си металния компас, отвори го и огледа инициалите, гравирани върху вътрешността на металното капаче — АХ. Тъмните му очи отразяваха огъня, а думите на предшественика отекваха в главата му, виеха там и го тормозеха. Какъв смисъл имаше човек да познава пустинята така добре като него, да запазва живи всички стари истории и песни, щом не може да оправдае най-основното напътствие на предците си? Той имаше задължение, което не беше изпълнил. Тежестта от провала го потискаше, така че тази вечер — вместо да му помогне да заздрави връзката си с рашайдските си предци, присъствието му в пустошта само му напомняше колко недостоен е всъщност в сравнение с тях.

Много са задълженията на бедуина Рашайда, но нищо не е по-свято от грижата да помогнеш на изпаднал в беда непознат.

Допи чая и смукна още няколко пъти от наргилето. Не бе намерил мира, за който жадуваше. Засипа огъня с пясък, прибра нещата в ланд крузъра и подкара към къщи. Дюните се точеха и полюшваха покрай него, като че ли пустинята му се заканваше с глава, за да му покаже колко е недоволна.

Кайро

— Доколко си запозната с иранско-иракската война?

Гласът на Моли Кирнан долетя от кухнята — беше отишла да направи кафе. Точно такъв въпрос пък Фрея изобщо не очакваше.

— Лекция по история ли ще ми четеш? — подметна тя. — Днес вече изслушах една и колкото и да беше хубава, нещо нямам интерес към друга.

Кирнан надникна от прозорчето за сервиране от кухнята; нямаше представа за какво говори младата жена.

— Запознах я с проблематиката около Зерзура — обясни Флин. — В музея.

— Аха. — Кирнан кимна. — Не, няма да ти изнасям лекция — тия неща е по-добре да ги правят професионалистите. Просто ще ти дам обща представа за обстановката, без подробности.

Влезе в хола и постави подноса на пода.

— Извинявайте, но имам само нес кафе. — Подаде чашите на Фрея и Флин. — Освен това нямам нито мляко, нито захар, но все пак е по-добре от хич.

Взе третата чаша, отиде до прозореца, отмести пердетата и огледа улицата, преди отново да се обърне към тях.

— Е? Та знаеш ли изобщо нещо за тази война?

Фрея сви рамене.

— Всъщност не. Чух нещичко само когато нашите войски навлязоха в Ирак. Но не подкрепяхме ли преди това Саддам, не го ли снабдявахме с оръжие?

Флин се намръщи.

— Голяма издънка на свободната демокрация. Да подкрепяш някакъв диктатор убиец с ръце, потънали в кръв, заради изопачените си идеи за реалната политика…

Кирнан цъкна с език и отегчено тръсна глава.

— Дай да не почваме с политически спорове точно сега. На Фрея й трябват отговори и според мен най-важното е да й ги дадем.

Флин не каза нищо, беше се взрял в чашата си.

— Войната продължи от осемдесета до осемдесет и осма година — продължи Кирнан. — И настрои Ирак на Саддам срещу Иран на Хомейни. Два изцяло варварски режима, макар Саддамовият да беше с една идея по-малкото зло. Ето защо, и тук ти имаш право, ние бяхме склонни да му предоставим финансови средства, разузнавателни данни, въоръжение…