Пол Зюсман - Скритият оазис

— Нещо хубаво ли се е случило? — попита я той, когато тя се приближи да му покаже пропуска си. — Цялата сияете.

Тя се усмихна и го заплаши на шега с пръст.

— От тебе човек нищо не може да скрие, Мохамед, нали?

— Госпожо Кирнан, трябва да съм сляп, за да не го видя! Сигурно имате новини от семейството.

Тя поклати глава.

— Не, от работата. Винаги е работата, Мохамед.

Той би оставил разговора на това — не му беше работа да я разпитва за делата й, — но за негово учудване и радост тя се огледа и се приведе над гишето.

— Получих новини за един от проектите си — започна тя. — Не очаквах да излезе нещо, но сега изглежда, че е възможно.

Никога не му бе говорила по този начин, не му се бе доверявала и той се развълнува, като че ли го допускат до голяма тайна.

— Отдавна ли работите по този проект?

— О, да — сияещо отвърна тя и докосна кръстчето около шията си. — Много отдавна. Отпреди ти да си на работа тук. Много отдавна.

— Голям ли е проектът? Важен?

Макар тя да продължаваше да се усмихва, погледът й изведнъж стана по-твърд, като че ли бе казала повече, отколкото е нужно, и сега иска да смени темата.

— Всичките ни проекти са важни, Мохамед. И помагат този свят да стане по-добро място за хората. Денят ми обаче е доста натоварен, така че ако нямаш нищо против…

Махна му за довиждане, тръгна към асансьорите, но се върна, като ровеше в чантата си.

— А, още нещо. Виждал ли си някога този човек?

И сложи една снимка на гишето пред него — дебел оплешивяващ мъж с бледа кожа и сочни устни.

— Беше тук вчера — отвърна египтянинът и си помисли дали не е преминал границата с въпросите си преди малко; беше доволен, че може да изкупи вината си. — Директорът го разведе из сградата.

Кирнан кимна и прибра снимката в чантата си.

— Направи ми една услуга, Мохамед. Ако го видиш пак, звънни ми да ми кажеш, че е в сградата, нали?

— Разбира се, госпожо Кирнан. Веднага щом го видя. Вие ще сте първата, която ще научи.

Тя му благодари, пресече фоайето и се качи в асансьора.

— Много мила дама — сподели с жена си Мохамед, когато се прибра вкъщи вечерта. — Но с изключително твърд характер. Никога не бих искал да се наредя сред противниците й.

Дакла

Една фигура се измъкна от храсталака, ослуша се, после притича към сградата — обикновена постройка от блокчета сгуробетон с покрив от палмови листа и тежка желязна входна врата, обезопасена с верига и катинар. Беше мъж, поне това можеше да се каже от походката му. Друго обаче не личеше, тъй като тялото бе загърнато в издуто черно наметало, а главата и лицето в също така черен шал, така че се виждаха единствено очите му.

Човекът бръкна в джоба си и извади малък метален предмет с нещо като магнит на единия край. Повъртя го в ръце, после го прибра в наметалото си. Покатери се на спряната до сградата стара каруца и от нея до прозореца високо в стената — просто квадратен отвор без стъкло или рамка. Чу се тупване, когато се спусна на пода вътре, последва го шумолене и тихо изтракване на прикрепен към нещо магнит.

След по-малко от минута човекът отново беше навън и вървеше към храсталака. След още три минути се чу шум на мотоциклетен двигател. Боботенето на мотора постепенно заглъхна в далечината и в нощта остана само чуруликането на птиците и тихото бучене на близката помпа.

Кайро

Хаотична организация — така най-добре би могъл да го окачестви Ангълтън. Или организиран хаос. Откъдето и да я погледнеш, египетската система за контрол на уличното движение на пръв поглед изглеждаше безнадеждно хаотична — отегчени полуграмотни полицаи, които преграждат пътя на произволно избрани места, записват регистрационните номера и данните от шофьорските книжки, — макар че твърде често се оказваше забележително ефикасна.

Веднага след полунощ хората на генерал-майор Танир му докладваха първите резултати: колата на Броуди и Ханън бе минала покрай пункта за проверка по магистрала 11 в 9:33 ч. вечерта на път за Александрия и се бе върнала на същия пункт в 10:54 вечерта, този път по посока Кайро. Ангълтън нямаше никаква представа какво са правили там, но каквото и да бе, то явно беше само прелюдия към основния им маршрут, тъй като всички данни след това сочеха, че се движат на юг. Първо по магистрала 22 в посока Фаюм, после по магистрала 2 по поречието на Нил. Бяха минали през Бени Суеф в 12:16 ч. през нощта, през Магага в 12:43, през Ал-Миня в 1:16 — на този пункт Ангълтън поиска от египтяните да съсредоточат цялото си внимание върху маршрута и подробностите по движението, — през Асют в 2:17, през Сохаг в 3:21 и накрая, в 3:56, бяха пред контролния пункт пред самия Абидос.