Пол Зюсман - Лабиринтът на Озирис

— Имате ли достъп до интернет, сър Чарлз?

— Какво? Кой се обажда? Откъде имате този…

— Защото, ако имате, задължително трябва да погледнете един сайт. Адресът му е www.thenemesisagenda.org.

Гласът съобщи адреса бавно, буква по буква.

— Там има чудни снимки за вас — добави той. — И много подробности за дейността на компанията ви в Гуджарат.

Лицето на Монтгомъри вече се беше изчервило и започна да става пурпурно.

— Кой се обажда, по дяволите? — извика той. — Какво искате? Насред игра на голф съм.

— Зная — отвърна гласът. — В момента ви гледам. Хубав панталони, скапан детеубиец.

Връзката прекъсна. В същия момент тълпата, състоя се вече от двайсетина души — мъже и жени, стари и млади, — започна да скандира и гласовете се понесоха през иначе тихите простори на частния голф клуб „Уестърн Грандж“:

— Гуджарат! Гуджарат! Гуджарат!

Тръгнаха напред към четиримата играчи и лозунгите по плакатите им постепенно станаха четливи: „ДЕТЕУБИЕЦ“, „СПРАВЕДЛИВОСТ ЗА ДЕЦАТА“, „WWW. THENEMESISAGENDA.ORG“, „ЩАСТЛИВО ПЕНСИОНИРАНЕ, СЪР ЧАРЛЗ“.

Монтгомъри се поколеба, на широкото му месесто лице се беше изписала ярост и растяща тревога. Обърна се и тръгна към клуба с цялата скорост, на която беше способен, следван от останалите.

— Гуджарат! Гуджарат! Гуджарат!

Комфортното му пенсиониране вече не изглеждаше чак толкова сигурно.

Йерусалим

Петъчният следобед напредваше, шабат наближаваше и улиците на града постепенно опустяваха. Привечер центърът на града беше почти опустял.

Същото се случваше и в микрокосмоса на полицейски участък „Давид“. Когато Бен Рои се отби в кабинета на Шалев малко след 17:30, в следователския отдел на Кишле бяха останали само те двамата.

Шалев направи кафе и Бен Рои обобщи откритото дотук — заплахите в „Хаарец“, липсващите бележници, посещенията на Клайнберг в арменския комплекс, полетът с „Ел Ал“ до Египет. А също и думичката Восги , която за момента не му говореше нищо конкретно, но му се струваше важна.

Шалев слушаше мълчаливо, отпиваше от чашата си с логото на баскетболния отбор „Макаби Тел Авив“, а червилото й както винаги оставяше петно по ръба. Полицаите не трябваше да носят грим в работно време, но Леа Шалев не обръщаше внимание на правилата. Червило, лак за нокти, сенки за очи — Бен Рои така и не можеше да определи дали го прави просто защото иска да изглежда добре, или за да вбеси такива като Баум и Дорфман, които смятаха, че жените нямат място в следствието. Ако беше първото, опитите не бяха особено сполучливи. Ако беше второто, ефектът беше повече от задоволителен.

— Идеи? — попита тя, когато той свърши.

Бен Рои сви рамене.

— Нескопосан грабеж. Самотен психар. Дело на мафията. Лична неприязън. Комбинация от някои от изброените. Избирай. Всичко е възможно.

— Ти кое би избрал?

Често играеха тази игра в началото на разследването. Шалев го предизвикваше да си заложи главата и да каже предположението си. Обикновено Бен Рои се подчиняваше с радост. Този път обаче, макар да бяха на съвсем ранен етап, противоречията и несъответствията вече бяха твърде много, за да е склонен да участва.

— Хайде, Ариех — усети нежеланието му тя. — Заложи на нещо.

— Свързано е с работата й като журналистка — каза след кратко мълчание той, без да отговаря направо на въпроса й. — Лично аз бих заложил на това. Бележниците й за последните три месеца липсват, така че вероятно има общо с материал, върху който е работила напоследък.

— Освен ако нашият човек не се опитва да размъти водата — отбеляза Шалев. — Да ни подхвърли лъжлива следа.

Бен Рои призна, че забележката й е основателна.

— Какво казва редакторът й? — попита Шалев.

— Още не се е свързал с мен. Оставих му четири съобщения.

— Само четири? Не е в твой стил да си толкова сдържан.

— Не е в твой стил да правиш такова добро кафе.

И двамата се усмихнаха. Въпреки първоначалните си съмнения, Бен Рои беше започнал да харесва Леа Шалев. При това много. И не само защото беше добра в работата си. Тя бе един от малкото хора в полицията, които наистина можеше да нарече приятели.

— Някакви новини от аутопсията? — попита той.

Тя поклати глава.

— Разговарях с Шмелинг малко преди да дойдеш. Намерили са косъм върху дрехите на жертвата, който са пратили за ДНК анализ, за да търсят евентуално попадение в базата данни. Категорично няма следи от сексуално посегателство. Нищо, като се изключи предполагаемото време на смъртта, между седем и девет вечерта — което вече ни е известно от видеозаписите. Освен това имала хемороиди. Най-лошите, които Шмелинг бил виждал.