Джеймс Ролинс - Черният орден

Погледна си часовника. Четиридесет и пет минути до затварянето на парка.

Спешно му трябваше план… нов план. Вече не можеха да чакат до полунощ, за да се измъкнат под прикритието на тълпата. Щяха да ги открият много преди това. Налагаше се да действат веднага.

Ала участъкът между множеството около езерото и изхода беше почти пуст. Ако рискуваха с луд спринт към изхода, щяха да се озоват на открито. А и портата при изхода на парка със сигурност се наблюдаваше.

Фиона притискаше раната си с ръка. Между пръстите й се процеждаше кръв. Вдигна поглед към него — беше на ръба на паниката.

Прошепна му:

— Какво ще правим?

Грей се стремеше да са в постоянно движение сред множеството. Само една идея му беше хрумнала. Опасно беше, но с предпазливост нямаше да се измъкнат от парка. Погледна Фиона и каза:

— Трябва да си окървавя ръцете.

— Какво?!

Той посочи ризата й.

Тя повдигна смръщено крайчеца й.

— Внимавай…

Грей нежно избърса кръвта, която се процеждаше от откритата рана. Фиона примижа и тихичко простена.

— Извинявай — каза той.

— Пръстите ти са ледени — измърмори тя.

— Как си?

— Ще оживея.

Това беше целта на занятието.

— След малко ще трябва да те вдигна — каза Грей.

— Какво си намислил?

— Щом ти кажа, почваш да пищиш.

Тя сбърчи озадачено нос, но после кимна.

Грей зачака подходящия момент. Флейти и барабани прозвучаха в далечината. Грей поведе Фиона към централната порта. Над главите на група ученици мерна позната фигура в шлифер, видя и ръката с шина. Убиецът на Грете. Вървеше през учениците и се оглеждаше във всички посоки.

Грей се оттегли сред група германци, които пееха балада в тон с флейтите и барабаните. Песента свърши и сякаш в последен акорд нов взрив на фойерверки се пръсна над езерото.

— Хайде — каза Грей и се наведе. Намаза лицето си с кръв и вдигна Фиона на ръце. После извика силно:

— Бомба!

Припукващи експлозии накъсаха вика му.

— Викай! — прошепна в ухото на Фиона.

И вдигна отново окървавеното си лице. В същия миг Фиона запищя агонизиращо в ръцете му.

— Бомба! — изкрещя отново Грей.

Всички се заобръщаха към тях. Фойерверките трещяха. Кръвта лъщеше по страните му. Отначало никой не помръдна. После, като обръщаща се вълна, един човек отстъпи назад и се блъсна в друг. Надигнаха се уплашени викове. Още хора заотстъпваха.

Грей се смеси с отстъпващите, буташе се сред най-паникьосаните.

Фиона пищеше и мяташе ръце. От пръстите на едната капеше кръв.

Паниката плъзна като горски пожар. Виковете на Грей прихванаха като искра на сухи подпалки — атентатите в Лондон и Испания бяха още пресни в съзнанието на хората. И други се развикаха, че имало бомба — страшната дума се предаваше от човек на човек.

Тълпата се заблъска като подплашено стадо. Блъсканицата подсилваше страха. Фойерверките заглъхнаха, но паниката вече се предаваше по пътя на парада. Първо един, след него още двама хукнаха към изхода, броят им растеше в геометрична прогресия. Тропот на крака, отдалечаващ се и едновременно все по-силен.

Потокът се превърна във вълна.

Паническото бягство към изхода започна.

Грей се остави на тълпата, притискаше Фиона към гърдите си. Молеше се никой да не бъде стъпкан. Но поне засега хората, изглежда, запазваха известно самообладание. Фойерверките вече не трещяха и ужасът отстъпи пред объркването. Въпреки това тълпата се носеше към централната порта.

Грей пусна Фиона да стъпи на земята, та ръцете му да са свободни. Избърса лицето си с ръкава на сакото. Фиона вървеше до него, хванала с една ръка колана на панталоните му, за да не ги раздели тълпата.

Грей кимна към портата.

— Ако стане нещо… тичай. Без да спираш.

— Не знам дали ще успея. Много ме боли.

Беше започнала да накуцва, превита леко над ранената си страна.

Парковата охрана се опитваше да въведе някакъв ред при портата, за да не се стигне до жертви. Двама пазачи обаче стояха встрани и изобщо не помагаха на колегите си. Млади мъж и жена. И двамата руси до бяло. Участниците в търга. Вардеха изхода, дегизирани с униформи на парковата охрана. Държаха ръце върху кобурите на кръста си.

Само за миг погледът на жената се засече с неговия.

И се плъзна нататък.

После се върна рязко.

Беше го познала.

Грей даде на заден, едва удържаше натиска на тълпата.

— Какво? — попита Фиона, когато я задърпа след себе си.

— Връщаме се. Трябва да намерим друг изход.

— Къде?