Джеймс Ролинс - Черният орден

Фиона изписка.

Само че това беше единственият изстрел, който онзи успя да произведе, защото отскочи, за да избегне налитащия странично мотопед. Грей изскочи от тъмната уличка, овладя плъзгащата се машина, даде газ сред писъка на прегрята гума върху цимент и се вмъкна в движението. Един възмутен водач на ауди му изсвири гневно с клаксона си.

Грей продължи напред между автомобилите.

Фиона поотпусна хватката си около кръста му.

Грей маневрираше между по-бавните коли и набираше скорост по стръмното надолнище в този участък. Наклонът свършваше при обточена с дървета пресечка. Грей натисна спирачките, за да вземе острия завой, но мотопедът не се подчини. Грей погледна надолу. Някакъв кабел се влачеше до задната гума.

Кабелът на спирачката.

Страничното плъзгане при изхода на уличката явно го беше измъкнало от гнездото му.

— Намали! — изкрещя Фиона в ухото му.

— Спирачката не работи! — извика й той. — Дръж се!

Изключи двигателя, после се опита да намали инерцията на мотопеда, като изви в странично плъзгане като скиор по стръмен склон. Провлече задната гума по бордюра сред миризма на изгорял каучук.

Стигнаха завоя с твърде висока скорост.

Грей наведе мотопеда силно настрани, металът застърга сред искри по пътната настилка. Плъзнаха се през кръстовището право пред някакъв камион. Запищяха клаксони. Засвириха спирачки.

После се удариха в отсрещния бордюр.

Мотопедът се преобърна. Грей и Фиона излетяха.

Жив плет смекчи удара в някаква степен, но все пак се търкулнаха по тротоара — спря ги една тухлена стена. Грей се наведе над Фиона.

— Как си?

Тя се изправи, повече ядосана, отколкото пострадала.

— Платих двеста евро за това нещо. — Роклята й се беше скъсала почти до кръста от едната страна. Тя я притисна с ръка и се наведе да си вземе чантичката.

Костюмът на Грей беше пострадал повече и от роклята. Имаше дупка на едното коляно, а дясната страна на сакото беше като драна с метална четка. Но като се изключеха няколко ожулвания и натъртвания, двамата бяха добре.

Движението покрай тях си продължаваше.

Фиона тръгна напред.

— Тези мотопеди непрекъснато катастрофират. И пак толкова често ги крадат. Собствеността върху мотопед в Копенхаген е термин почти изпразнен от съдържание. Трябва ти мотопед? Взимаш си някой. После го оставяш за следващия, на който му потрябва. Никой не се впечатлява особено.

Ала този път явно не беше така.

Нов писък на гуми привлече вниманието им. Една черна кола изскочи на улицата на две пресечки зад тях. Твърде тъмно беше, за да различат шофьора или пътниците. Фаровете летяха към тях.

Забързаха под дърветата по тротоара, оглеждаха се за по-плътни сенки. Високата тухлена стена се точеше покрай тях. Никакви сгради, никакви пресечки. Само дълга висока стена. Иззад нея долиташе весел звънтеж на китари. Зад тях колата намали до катастрофиралия мотопед.

Нямаше съмнение, че новината за бягството им с мотопеда е била съобщена където трябва.

— Насам — каза Фиона, преметна чантичката си през рамо и го помъкна към една потънала в сенки пейка, стъпи на нея — а после приклекна, подскочи и се хвана за най-долния клон на дървото. Преметна крака през него и увисна.

— Какво правиш?

— Уличните хлапета го правят непрекъснато. Нещо като безплатен вход.

— Какво?!

— Хайде, качвай се!

Педя по педя тя се придвижи по дебелия клон, който се прехвърляше над тухлената стена. От другата страна се пусна и изчезна от погледа му.

По дяволите!

Черната кола се включи в движението.

Не му оставаше друго, освен да последва примера на Фиона. Качи се на пейката и подскочи. Иззад стената се носеше музика, вълшебно нежна в тъмната нощ. Той залази по клона.

От другата страна се разстилаше чуден свят от мигащи фенери, миниатюрни дворци — и изобщо атракциони всякакви.

Паркът „Тиволи“.

Увеселителният парк се гушеше в сърцето на Копенхаген. От мястото си на стената Грей зърна езерото в центъра му. Огледалната му повърхност грееше с хиляди светлинки. Като спици на колело от него се проточваха алеи с цветни лехи по края и водеха към окъпани в светлина павилиони и всякакви видове въртележки. Старият парк, построен в началото на двайсети век, не приличаше на съвременните чудеса на техниката — беше запазил атмосферата си на уютен панаир.

Фиона го чакаше — махаше му, застанала зад някаква служебна постройка, навярно барака за инструменти.

Грей пусна краката си и увисна на ръце.