Джеймс Ролинс - Черният орден

Погледна Фиона. Значи всичките й действия бяха продиктувани от стремежа й да защити и баба си, и финансовата им сигурност. Беше се намръщила. Очевидно предпочиташе баба й да беше премълчала някои неща.

— Библията навярно ще е на по-сигурно място в някоя частна колекция в Америка — каза Грете. — Проблемите може и да не прескочат океана.

Грей кимна. Усещаше началото на пазарлъка. Помълча, после попита:

— А разбрахте ли защо онзи човек толкова държи да се добере до библията?

Дойде ред на Грете да забие поглед в дюшемето.

— Подобна информация само би повишила интереса на моя клиент — притисна я Грей.

Грете го стрелна с очи. По някакъв начин беше усетила лъжата зад думите му. Изгледа го изпитателно за пореден път, преценяваше и нещо друго освен истината в думите му.

В този миг Бертал се довлече в кабинета, подуши с копнеж чинията с кексчета до чайника на бюрото, после се приближи до Грей и се пльосна с въздишка на дъските. Отпусна муцуна върху единия му крак — явно нямаше нищо против непознатия, нахлул във владенията му.

И сякаш това беше достатъчна препоръка, Грете въздъхна, затвори очи и лицето й омекна.

— Не знам със сигурност. Мога само да предполагам.

— И това е нещо.

— Значи този човек дойде при нас и каза, че търсел информация за някаква библиотека, която била разпродадена на парче след войната. Между другото, четири от въпросните книги са включени в търга днес следобед. Записките на де Врис, копие от трудовете на Мендел и два текста на физика Макс Планк.

Същите, които Грей имаше записани в бележника си. Именно тези книги бяха породили особен интерес сред организации със съмнителни цели. Кой ги изкупуваше и защо?

— Знаете ли нещо друго за тази стара колекция? Нещо важно, свързано с произхода й?

Грете стана и тръгна към картотеката си.

— Пазя оригиналната разписка, издадена на баща ми при покупката на библията през четирийсет и девета. В нея фигурира името на село и на малко имение. Само да видя къде беше…

Застана под широк слънчев лъч, ливнал се през прозореца на задната стена, и издърпа средното чекмедже.

— Оригинала не мога да ви дам, но Фиона ще ви го снима на ксерокс.

Докато възрастната жена ровеше из папките си, Бертал вдигна носа си от дясната обувка на Грей и от устата му се проточи сочна лига. Ниско ръмжене изгъргори в гърлото му.

Но не беше насочено към Грей.

— А, намерих я. — Грете се обърна и подаде на Пиърс пожълтял лист в найлонов джоб.

Той изобщо не обърна внимание на протегната й ръка — беше се съсредоточил изцяло върху пръстите на краката й. Тънка сянка се плъзна през слънчевото петно, в което стоеше Грете.

— Залегни!

И се хвърли към Грете.

Зад него Бертал излая и лаят му се сля с пукота на пръснато стъкло.

Грей закъсня. Успя само да прихване тялото на Грете миг след като лицето й се разплиска в дъжд от кръв и кости, простреляно изотзад през прозореца.

Фиона изпищя.

Две силни изпуквания се чуха сред трясъка на пръснатото стъкло и две черни топки литнаха през счупения прозорец в кабинета, удариха се в отсрещната стена и паднаха на пода.

Грей пусна Грете, скочи и изблъска с рамо Фиона през вратата.

Кучето се втурна след тях.

Грей натика момичето зад една лавица с книги… и в същия миг двойна експлозия разтърси кабинета и пръсна междинната стена в огнена вихрушка от мазилка и нацепено дърво.

Лавицата се килна, опря се в съседната и замря в нестабилно равновесие. Грей прикриваше Фиона с тялото си.

Книгите над тях избухнаха в пламъци и ги засипаха с горяща пепел.

Кучето се беше забавило заради сакатата си лапа и ударната вълна го беше запратила в стената. Не помръдваше. Козината му се накъдряше по краищата от горещината на пламъците.

Грей затисна очите на момичето с ръка и изръмжа:

— Трябва да се измъкнем оттук!

Издърпа я изпод наклонената библиотечка. Задната част на магазина вече се пълнеше с дим и пламъци. Противопожарната система се включи и ги обля със студени струи. Твърде слаби обаче — и твърде късно. А и при толкова книги…

— През предната врата! — викна той.

И повлече Фиона натам.

Твърде бавно.

Външната щора се спусна с трясък и затвори и вратата, и витрината. Преди щората да се спусне докрай, Грей мярна нечии сенки да се скриват от двете страни. Още стрелци.

Погледна назад. Вряща стена от огън и дим изпълваше задната половина на книжарницата.

Вяха в капан.

Монк дремеше в люлката на щастливите селения между блаженството и съня. Двамата с Кат се бяха преместили от пода на банята в леглото и по пътя страстта им се беше успокоила до тих шепот и нежни ласки. Чаршафите си стояха оплетени около голите им тела. И двамата не бяха готови да се разделят, нито физически, нито никак.