Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Което те така или иначе бяха направили.

Сребърното разпятие висеше на връзка около врата му. Вече го беше огледал подробно. Несъмнено беше старо и доста износено. Дори и с лупа не откри следи от надпис или дру. ги податки, които да потвърдят безумното твърдение на Сейчан, че кръстът е принадлежал на изповедника на Марко Поло, прочутия мореплавател и изследовател.

Останал сам при парапета, Грей се загледа в ширналия се долу град. Въпреки ранния час Истанбул отдавна не спеше — автобуси, коли и пешеходци се бореха за надмощие по улиците, хорът от клаксони се надвикваше с острите крясъци на уличните търговци и бърборенето на ранобудни туристи.

Грей плъзна поглед по улиците и тротоарите близо до хотела, търсеше признаци за заплаха или подозрителни елементи. Бяха ли се отървали от Насър? Поне Сейчан, изглежда, смяташе така — сега, когато ги делеше половината свят. Само че Грей не беше склонен да сваля гарда. В двора на хотела долу двама мъже станаха, приключили молитвата си, сгънаха си килимчетата и се прибраха в хотела. С изключение на детето, което се плискаше разсеяно във фонтана, долу не се виждаше жива душа.

Доволен от видяното, Грей си позволи да вдигне за кратко очи. Хотел „Арарат“ се намираше в сърцето на стария град. Чак до морския бряг древни сгради се издигаха като островчета от миш-маша на ниските къщи. Високите куполи на Синята джамия се катереха към небето от другата страна на улицата. Малко по-надолу се възправяше голяма византийска църква, наполовина полазела от черно скеле, сякаш металните греди се мъчеха да приковат величествената сграда към земната гръд. Оттатък скелето дворецът Топкапу се беше проснал сред огромен комплекс от дворове и градини.

Грей усети тежестта на вековете, излъчвана от тези великолепни архитектурни шедьоври, тези каменни монументи на историята. Пръстите му се плъзнаха разсеяно по кръста, който висеше на гърдите му. И той беше частица от древността, натоварен с историческа значимост. Но какво общо имаше с глобалната заплаха, за която говореше Сейчан? Кръст, принадлежал на свещеника, придружавал и изповядвал Марко Поло?

— Хей, Али Баба — извика зад него Ковалски. — Я дай още едно от това чудо, дето вони на асфалт.

— Казва се ракия — поправи го някой с авторитетен глас. Грей се обърна. Позната фигура се приближаваше откъм потъналото в сянка стълбище към покривната тераса. Монсеньор Верона се обърна на турски към сервитьора, любезно и с извинение. Май поръча още ракия.

Сервитьорът кимна с усмивка и забърза да изпълни поръчката.

Вигор тръгна към масата им. Не носеше бялата си свещеническа якичка, забеляза Грей. Явно пътуваше инкогнито. Без якичката изглеждаше с десетина години по-млад. Или пък се дължеше на спортното му облекло, така нетипично за него — сини дънки, туристически обувки и черна риза с навити ръкави. На едното си рамо беше преметнал износена раница. Направо изглеждаше готов да изкатери планината, чието име носеше хотелът, с надеждата да открие Ноевия ковчег.

Нищо чудно вече да го бе правил, като си помисли човек.

Преди да се издигне до префект на ватиканските архиви, Вигор беше служил на Светия престол като библейски археолог. Тази му длъжност улесняваше и другата му служба в полза на Ватикана. Службата на шпионин. В качеството си на археолог, Вигор беше пътувал по целия свят, ватиканските пълномощия му бяха отваряли много врати, а събраната информация пътуваше обратно към Светия престол.

Случило се беше така, че Вигор бе помогнал и на Сигма.

А сега отново имаха нужда от помощта му.

Вигор се отпусна на стола с дълбока въздишка. Сервитьорът се върна и остави пред него димяща чаша чай.

Вигор му благодари на турски.

Ковалски се размърда на стола си, когато сервитьорът си тръгна — местеше поглед между гърба му и празната чашка пред себе си. После се изгърби и изруга тихо по повод лошото обслужване.

— Командир Пиърс. Сейчан — започна Вигор. — Благодаря, че откликнахте на молбата ми. Също и вие, моряк Джо Ковалски. Радвам се да се запознаем.

Размениха си още няколко любезности в същия дух. Вигор спомена предпазливо племенницата си Рейчъл. Темата беше неудобна. Рейчъл и Грей бяха скъсали по взаимно съгласие, но Вигор открай време имаше специално отношение към племенницата си. Не че тя се нуждаеше от защитата му. Справяше се добре като лейтенант в италианската Карабинерска служба, дори й бяха повишили заплатата, както стана ясно.