Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Въпреки това Грей въздъхна с облекчение, когато Сейчан смени темата.

— Монсеньор Верона, защо ни повикахте чак тук, в Истанбул?

Вигор вдигна ръка в знак да замълчи, отпи от чая си, после остави внимателно чашата на масата.

— Да, ще стигнем и до това. Ала има две неща, за които бих искал да се разберем от самото начало. Първо, където и да ни отведе тази история, аз идвам с вас — заяви той и погледна решително Грей, после и Сейчан. — Второ, но не по важност, искам да знам какво общо има всичко това с нашия прочут венециански мореплавател Марко Поло.

Сейчан се стресна.

— Ами вие как… не съм споменавала нищо за Марко Поло, нали?

Преди Вигор да е отговорил, сервитьорът се върна. Ковалски го погледна обнадеждено и се ококори, когато сервитьорът остави пред него цяло шише ракия.

— Поръчах ви половин литър — обясни Вигор. Ковалски се пресегна и го стисна над лакътя.

— Падре, току-що си спечелихте вечната ми признателност.

Грей се обърна към Сейчан.

— Е, та какво общо има всичко това с Марко Поло?

Полунощ

Вашингтон

Черното БМВ излезе от Дюпон Съркъл и пое по по-тъмните улици. Фаровете му чертаеха синкава пътека по обточеното с брястове авеню. Редиците жилищни сгради надвисваха от двете страни па улицата я превръщаха в градски каньон.

Но този тук нямаше нищо общо с каньоните в родината на Насър, където бродеха само диви кози, а пещерите и тунелите приютяваха номадските афгански племена. Макар че неговият истински дом не беше и там. Баща му беше напуснал Кайро, когато Насър беше на осем години, и го беше завел в Афганистан след освобождението му от руските военни сили, за да се присъедини към онези, които се стремяха към един по-чист ислям. Беше взел и по-малките деца — брата и сестрата на Насър. Нямаха избор. Преди да заминат, баща му удуши майка им с шалчето от училищната униформа на Насър. Майка му не искаше да напусне Египет, не искаше да изчезне завинаги под бурката, която оставаше открити единствено очите на афганистанските жени. Беше си позволила да възрази и това й беше струвало живота.

Децата трябваше да гледат, коленичили в послушание, как очите на майка им се изцъклят, как езикът й се подува, Как тя умира, наказана от бащината им ръка.

Урок, който Насър научи добре. Да е безчувствен. Във всичко.

Фаровете плъзнаха покрай един завой. Седнал на мястото до шофьора, Насър махна към средата на пресечката.

— Спри там.

Шофьорът — счупеният му нос беше превързан след неуспешното отвличане — отби към бордюра. Насър се изви към задната седалка. Двама души седяха близо един до друг.

Анишен, облечена изцяло в черно, почти се сливаше с кожената тапицерия. Качулка криеше бръснатия й череп. Очите й грееха в мрака. Беше прехвърлила ръка през раменете на другия пътник и го притискаше почти интимно.

Нещастникът още стенеше въпреки запушената си уста. По гърлото и едната страна на лицето му чернееше кръв. Ръцете му бяха вързани и натикани между коленете. Държеше дясното си ухо в шепи. Насър беше открил името му в един органайзер.

Лекар.

— Това ли е мястото? — попита Насър.

Мъжът кимна енергично, после отново стисна очи.

Насър плъзна поглед към фоайето на сградата. Бюро с портиер. Охранителна камера над бронираните стъклени врати. Пълна програма. Насър прокара палец по ръба на електронната карта-ключ, която пътникът им бе така добър да му предостави.

След цял ден безрезултатно лутане Насър най-после беше хванал дирята на американеца и предателката. Предната нощ беше претърсил малката къща в Такома Парк. В гаража намери потрошения мотор на Сейчан, но с това находките му се изчерпаха. Нямаше и помен от обелиска — освен отчупено парче египетски мрамор на входната алея.

Виж, вътре в къщата, Аллах му се усмихна.

Защото намери един органайзер.

С имената на неколцина лекари.

Беше загубил цял ден, докато открие сред тях онзи, който му трябваше.

Извърна се отново към задната седалка.

— Благодаря ви, доктор Корин. Осигурихте ми нужното средство за давление.

Нямаше нужда да дава знак на Анишен. Ножът й се плъзна между ребрата на мъжа и разпори сърцето му. Насър я беше научил на този мосадски прийом. Самият той го беше използвал само веднъж.

Докато баща му се молеше коленичил.

Не беше детска жажда за мъст. Само правосъдие.

Насър отвори вратата на колата. Беше задължен на баща си, пък макар й само за урока, предаден нагледно на осемгодишното момче, коленичило пред трупа на удушената си майка.