Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Урок, който щеше да му послужи и тази нощ.

Да е безчувствен. Във всичко.

Излезе от колата и отвори задната врата. Анишен се измъкна от седалката сред мекия шум на търкаща се кожа, великолепна в италианското си яке от телешки бокс и тъмните велурени дрехи, които не отстъпваха по елегантност на собствения му марков костюм. По нея нямаше и капчица кръв — поредното доказателство за майсторлъка й. Той я прегърна през кръста и затвори вратата.

Анишен се облегна на него.

— Нощта едва започва — прошепна тя с доволна въздишка.

Насър я притегли още по-близо. Приличаха на влюбени, които се връщат от късна вечеря в ресторант.

Лятната нощ още беше задушна, но във фоайето на сградата работеше климатик. Вратите се отвориха безшумно, след като картата на доктор Корин мина през четеца. Портиерът вдигна поглед от бюрото си.

Насър му кимна на път към асансьорите. Анишен допринесе със звънлив смях, сгушена до него и очевидно изгаряща от нетърпение да стигнат до апартамента си. Ръката й се плъзна към кобура на кръста му.

За всеки случай…

Но портиерът само кимна, измърмори едно „добър вечер“ и отново сведе поглед към списанието, което четеше.

Насър поклати глава. Типично. В Америка системите за сигурност наблягаха най-вече на показността.

Натисна бутона да повика асансьора.

Малко след това двамата стояха пред апартамент 512. Насър плъзна електронната карта през четеца на бравата. Индикаторната светлинка примигна в зелено.

Насър хвърли поглед на Анишен. Видя игривите пламъчета в очите й, запалени от кръвопролитието преди малко. — Поне единият ни трябва жив — предупреди я той.

Тя се нацупи шеговито и извади оръжието си.

Насър бутна с един пръст дръжката и открехна вратата Тя се отвори безшумно на смазаните панти. Не скръцна дори. Насър пристъпи внимателно в настлания с мрамор коридор. Откъм стая в дъното се процеждаше светлина.

Насър спря.

Примижа с едно око.

Въздухът беше някак… по-неподвижен от нормалното. Беше и прекалено тихо. Не беше нужно да продължава навътре. Затаи дъх. Вече знаеше, че апартаментът е празен.

Въпреки това даде знак на Анишен да поеме едната страна. Той пое другата. За броени минути обходиха апартамента, провериха дори килерите и гардеробите.

Нямаше никого.

Анишен стоеше в голямата спалня. Леглото беше оправено, покривката — изпъната..

— Докторчето ни излъга — каза тя ядосано, но и с известна доза уважение. — Не са тук.

Насър беше в банята. Клечеше на едно коляно. Беше видял нещо на пода, търкулнато под тоалетката.

Посегна да го вземе.

Шишенце от лекарства с червен етикет. Празно.

Прочете написаното на етикета. Наименованието на лекарството и името на пациента. Джаксън Пиърс.

— Били са тук — измърмори и се изправи.

Доктор Корин не ги беше излъгал. Казал им беше истината, или поне онова, което считаше за истина.

— Отишли са другаде — каза Насър на път към спалнята. Стисна в юмрук празното шишенце, овладявайки гнева си. Командир Пиърс го беше подхлъзнал отново. Първо с обелиска, а сега и с фалшивото скривалище на родителите си.

— Какво ще правим? — попита Анишен. Той вдигна празното аптекарско шише. Имаха още един шанс. Последен.

07:30

Истанбул

— Като за начало — каза Сейчан, — какво знаете за Марко Поло?

Беше си сложила слънчеви очила със синкав оттенък на стъклата. Слънцето се беше издигнало достатъчно, за да покрие ресторанта с черга от сенки и ярки петна. Бяха се преместили на една усамотена маса в ъгъла и се криеха под чадъра й.

Грей ясно долови колебанието в гласа на Сейчан… както и известна доза облекчение. Явно се мяташе между породеното от предпазливост желание да контролира потока информация и вътрешния импулс да сподели с някого тежестта на знанието.

— Мореплавател, живял през тринайсети век — отговори Грей. Беше прочел това-онова за Марко Поло по пътя насам. — Заедно с баща си и чичо си прекарал две десетилетия в Китай като почетен гост на монголския император Кублай хан. И след като се върнал в Италия през 1295, разказал за пътешествията си на един френски писател, Рустичело, който ги описал в книга.

Книгата на Марко Поло „Описание на света“, или просто „Книга“, станала изключително популярна в цяла Европа и буквално помела континента с невероятните си истории — за безкрайните и безлюдни пустини на Персия, за пълните с живот китайски градове, за далечни страни, обитавани от голи идолопоклоници и магьосници, за острови на човекоядци и невиждани зверове. Книгата запалила въображението на европейците. Дори Христофор Колумб я взел със себе си, когато потеглил към Новия свят.