Джеймс Ролинс - Щамът на Юда

Маорският водач на пиратите се приближи към детето с пистолет в ръка.

Девеш пристъпи до него и се обърна към групата на учените с ръка на кръста.

— Всички вие бяхте предупредени, че ако се отклоните от предварителния сценарий или се опитате да предадете тайно съобщение, постъпката ви ще има последствия. Но тъй като това е първата грешка на доктор Къмингс, аз ще проявя снизхождение.

— Моля ви — промълви Лиза. Причерняваше й при мисълта, че детето може да умре заради нея. Преди малко, в свързочната, беше действала инстинктивно. И глупаво.

Девеш спря погледа си върху нея.

— Доктор Къмингс, давам ви възможност да изберете друго дете, което да умре вместо това момиченце.

Сърцето й прескочи един удар и сякаш сиря окончателно.

— Аз не съм жесток човек, водя се единствено от практически съображения. Това е урок, който всички трябва да приемете сериозно. — Махна към Лиза. — Изберете дете.

Лиза поклати глава.

— Не мога…

— Изберете или ще наредя да ги застрелят всичките. Запомнете, мисията ни е прекалено важна и трудна, за да търпим неподчинение, дори и най-дребното.

По знак от татуирания си водач пазачът я затегли напред.

— Изберете дете, доктор Къмингс.

Лиза плъзна поглед по лицата на четирите деца. Гърлото й се беше свило така, че едва си поемаше дъх. Нито едно от децата не знаеше английски, но изглежда, бяха разчели нещо по лицето й, доловили бяха агонията й и това ги изплаши още повече. Нови сълзи потекоха по бузките им и те се свиха по-близо едно до друго.

Лиза улови погледа на Девеш и го удари на молба.

— Моля ви, доктор Патанджали. Грешката беше моя. Накажете мен.

— Струва ми се, че точно това правя. — Впери студен поглед в нея. — Изберете дете.

Лиза отново сведе поглед към четирите лица. Не можете да избере нито момиченцето, нито братчето му. Нямаше избор. Вдигна ръка и посочи друго от момчетата, най-голямото в групата, дете на десетина години.

„Прости ми, Господи!“ — Добре. Ракао, знаеш какво да правиш. Маорският стрелец пристъпи към момчето, което вдигна към него уплашеното си лице.

Силен стон се изтръгна от гърлото на Лиза. Тя направи крачка напред. Пазачът я стисна още по-силно за лакътя и я спря. Коленете й се подгънаха и тя се свлече на пода, по-косена от ужас и скръб.

Стрелецът вдигна пистолета си към главата на момчето.

— Не… — прошепна Лиза.

Татуираният натисна спусъка… но изстрел не последва. Чу се само остро изщракване.

Ракао свали оръжието.

В последвалата тишина откъм другия край на коридора се чу гъгниво хъркане. Лиза се обърна и видя как доктор Линдхолм се свлича на колене като самата нея преди малко. Погледите им се срещнаха, неговите очи се бяха разширили от болка и ужас. Ръцете му се вдигнаха към гърлото. Между пръстите му потече кръв.

Зад него придружителката на Девеш, Сурина, отстъпи крачка назад с покорно сведена глава, сякаш се оттегляше, след като е сервирала чай. Ръцете й бяха празни, но Лиза не се съмняваше, че именно тя е прерязала гърлото на лекаря и е прибрала кинжала си толкова бързо, колкото го беше използвала.

Линдхолм се срина по очи на пода. Мекият килим попи кръвта в разширяващо се петно. Пръстите на едната му ръка се сгърчиха конвулсивно, после застинаха.

— Копеле гадно… — изръмжа Райдър.

Девеш пристъпи към Лиза.

— З-защо? — заекна тя, изстинала до мозъка на костите си.

— Както вече споменах, нищо не убягва на вниманието ни, доктор Къмингс. Включително уменията на доктор Линдхолм. Или по-скоро липсата им, когато става въпрос за научни изследвания и работа на терен. Той изпълни предназначението си — обади се в СЗО и приспа бдителността им. Извън това обаче беше по-скоро пасив, отколкото актив. Ако не друго, смъртта му послужи поне за едно. За демонстрация. Не само да покаже цената на неподчинението. — Девеш впери очи в нейните. — Мога ли вече да приема, че сте разбрали каква е въпросната цена, доктор Къмингс?

Тя кимна бавно, втренчила поглед в кървавото петно.

— Добре тогава — каза Девеш и се обърна към останалите. — Смъртта му имаше за цел да даде урок на всички ви. Урок за това колко важна и сериозна е нашата мисия. Животът на всеки от вас зависи от ползата, която допринасяте. Съвсем просто е, както виждате. Или работите здраво, или умирате. Съветвам ви да внушите това и на своите колеги, за да не се стига до нови демонстрации.

Плесна с ръце.

— А сега, след като приключихме с неприятната част, да се хващаме на работа. — Даде знак на маора. — Ракао, погрижи се гостите ни да бъдат отведени на работните си места. Аз лично ще отведа доктор Къмингс при нейния пациент.