Джеймс Ролинс - Последният оракул

— Значи знаете за тях — за Язоновците?

Пейнтър погледна към Грей, после към нея.

— Да, знаем, че баща ви е работил за тях.

— „Работил“? Това неговото беше по-скоро мания, отколкото работа.

— Какво имате предвид?

Елизабет обясни как за баща й работата за военните постепенно се превърнала във всепоглъщаща страст. Всяко лято изчезвал за по няколко месеца, понякога и за повече. Останалата част от годината посвещавал на работата си като преподавател в Масачузетския техноинститут и почти не се прибирал вкъщи. Това се отразявало зле на отношенията между родителите й. Взаимните обвинения все по-често прераствали в кавги. Майка й дори си внушила, че мъжът й си има любовница.

Напрежението у дома карало професора да се прибира все по-рядко. Разклатеният брак бързо рухнал съвсем. Майка й, която и преди злоупотребявала с алкохола, окончателно прекрачила границата. Когато Елизабет била на шестнайсет, тя излетяла със семейния автомобил в река Чарлз. Пияна. Така и не било установено, дали се касае за катастрофа или за самоубийство.

Но Елизабет знаела кой е главният виновник.

От онзи ден почти не разговаряла с баща си. Всеки се оттеглил в свой собствен свят.

А сега и него го нямаше. Отишъл си беше завинаги. Въпреки скръбта си Елизабет не можеше да отрече, че изпитва и гняв към мъртвия. Дори в смъртта си професорът й беше завещал куп въпроси без отговор.

— Смятате ли, че работата му за Язоновците може да има нещо общо с убийството му? — попита накрая тя.

Пейнтър поклати глава.

— Трудно е да се каже. Все още сме в началото на разследването. Но все пак успях да разбера по кой секретен проект е работил баща ви. Нарекли са го проект…

— „Старгейт“ — довърши вместо него Елизабет.

Стреснатото му изражение й донесе кратко задоволство.

Ковалски се изправи край камината.

— Хей, гледах един филм за това… Имаше извънземни и такива работи, нали?

— Не този „Старгейт“, Джо — отговори тя. — А вие не се притеснявайте, господин Кроу. Баща ми не би нарушил секретността на проекта. Просто бях чувала да споменава името няколко пъти. А после, десетина години по-късно, прочетох докладите на ЦРУ, когато ги разсекретиха заради закона за свобода на информацията.

— За какво е този проект? — попита Грей.

Пейнтър кимна към купчината листове на масата.

— Пълните детайли са там. Проектът датира още от времето на Студената война. Официално е бил под шапката на втория по големина мозъчен тръст в страната, Станфордския изследователски институт, с крайна цел развитие на стелт технологии. Но през 1973 институтът получил поръчка от ЦРУ да проучи доколко е възможно използването на парапсихология като допълнително средство в събирането на разузнавателна информация.

— Парапсихология? — вдигна, вежда Грей.

Пейнтър кимна.

— Телепатия, телекинеза… Но най-вече дистанционно наблюдение. — Идеята била хора с парапсихични способности да шпионират отдалеч обекти и действия, представляващи интерес за службите, само със силата на мозъка си. Нещо като телепатия от разстояние.

Ковалски изсумтя пренебрежително от другия край на стаята.

— Шпиони психари.

— Знам, че звучи откачено, но не забравяйте, че в разгара на Студената война нашето разузнаване трябвало да бъде в крак с всеки евентуален пробив от страна на Съветите. Недопустимо било да им отстъпим технологично предимство. А Съветският съюз не се спирал пред нищо. За тях парапсихологията била мултидисциплинарна област, включваща биониката, биофизиката, психофизиологията, физиологията и неврофизиологията.

Пейнтър кимна към Елизабет.

— Като изследванията на вашия баща върху интуицията и инстинктите. И неврофизиологията, която се крие зад тях.

Елизабет хвърли поглед на Грей. Не изглеждаше особено убеден, но вместо да спори, слушаше внимателно. И тя реши да направи същото.

— Според данни на ЦРУ Съветите работели упорито в тази посока и започвали да постигат резултати. А после, през седемдесет и първа, съветската програма минала в режим на най-строга секретност. Всяка информация секнала. Знаело се само, че изследванията продължават и се финансират от КГБ. Трябвало да реагираме подобаващо или да изостанем непоправимо. Така се стигнало до поръчката на ЦРУ към Станфордския изследователски институт.

— И какви резултати са постигнали? — попита Грей.

— Средна работа, най-оптимистично казано — призна Пейнтър.

Елизабет също беше чела разсекретените доклади.