Джеймс Ролинс - Последният оракул

Какво беше станало?

Погледна отново към ЕКГ монитора и жиците, които свързваха машината към гърдите му. Имаше също монитор за кръвното налягане и стойка за венозни вливания. Очевидно разпознаваше предметите около себе си, знаеше имената дори на медицинската апаратура. Защо тогава не помнеше собственото си име? Опита се да си спомни нещо за миналото си, нещо, което да му послужи за отправна точка, за котва. Но първият му спомен беше как се събужда в тази стая.

По-малкото момче изглежда долови растящата му тревога. Пристъпи напред, сините му очи уловиха лъча на фенерчето. Монк — ако наистина се казваше така — усети, че то знае за него повече от самия него. Сякаш за да докаже това, детето прозря в сърцето му и изрече единствените думи, които бяха в състояние да го вдигнат от леглото.

Протегна към него ръчичка с дланта нагоре и каза:

— Спаси ни.

5 септември 21:30

Вашингтон

— Чернобил? — възкликна Елизабет. — Какво е правил баща ми в Русия?

Местеше поглед между двамата мъже отсреща. Седеше във фотьойл с гръб към панорамен прозорец, от който се разкриваше великолепна гледка към парка Рок Грийн. Мъжете седяха от другата страна на масичката. Докарали ги бяха тук след бягството от музея. Грей беше нарекъл мястото „обезопасена квартира“, но това така и не й внуши чувство за безопасност. Все едно беше попаднала в евтин шпионски, роман. Е, къщата отне донякъде безпокойството й, най-вече с чара на червените си тухли и дъбовата ламперия.

Донякъде.

Поизми се, когато пристигнаха — дълго търка ръцете си, лицето си наплиска със студена вода. Но косата й още миришеше на дим, а под ноктите й имаше боя. След това поседя пет-шест минути върху спуснатия капак на тоалетната, скрила лице в шепи в опит да подреди събитията от последните няколко часа. Не разбра, че е плакала, докато не видя, че дланите и са мокри. Всичко това определено й идваше в повече. Дори не й беше останало време да осъзнае смъртта на баща си. Макар да не се съмняваше във факта, още не беше в състояние да го приеме.

Първо трябваше да намери отговор на някои въпроси.

Именно те я бяха накарали да стане и да излезе от банята.

Изгледа новодошлия от другата страна на масичката. Бяха й го представили като прекия началник на Грей, директор Пейнтър Кроу. Лицето му беше ъгловато, кожата — смугла. Като антрополог по образование, не й беше трудно да се досети за индианския му произход — най-вече по формата и разположението на очите, нищо че бяха сини на цвят. Имаше тънък бял кичур в тъмната си коса, точно над едното ухо, все едно бе затъкнал там перо от чапла.

Грей седеше до него на дивана, приведен над масичката, и прехвърляше съсредоточено купчина листове.

Преди някой да е отговорил на въпроса й, Ковалски се върна от кухнята по чорапи. Прясно лъснатите му обувки почиваха в студената камина.

— Намерих малко солени бисквити и нещо, дето прилича на сирене. Добре че поне салам имаше.

Наведе се и остави чинията пред Елизабет.

— Благодаря ти, Джо — каза тя, признателна за този простичък, но съвсем реален жест сред миш-маша от неизвестности.

Мъжагата се позачерви леко в областта на ушите.

— За нищо — измърмори той и изправи гръб.

Посочи чинията, но после изглежда забрави какво се е канел да каже… Поклати глава и отиде да нагледа отново обувките си.

Пейнтър се размърда на дивана и привлече вниманието на Елизабет.

— Колкото до Чернобил, засега не знаем защо баща ви е ходил там. В паспорта му няма данни изобщо да е посещавал Русия, нито да се е връщал след това в Щатите. Което означава, че най-вероятно е пътувал с фалшиви документи. Последната информация за пътуванията му е отпреди пет месеца, когато е летял до Индия. Оттогава — нищо.

Елизабет кимна.

— Той често ходеше там. Поне два пъти годишно.

Грей вдигна глава да я погледне.

— В Индия? Защо?

— Заради един научен проект. Като невролог, той изучаваше биологичната основа на инстинктите. Работеше в сътрудничество с един преподавател по психология от Бомбайския университет.

Грей погледна към шефа си.

— Ще видя какво мога да изровя по този въпрос — каза Пейнтър. — Но така или иначе вече разбрах за интереса на баща ви към инстинктите и интуицията. Всъщност именно това е станало повод за сътрудничеството му с Язоновците.

Последното беше насочено към Грей, но Елизабет застина при споменаването на организацията. Не успя да скрие отвращението си.