Джеймс Ролинс - Последният оракул

— В течение на едно хилядолетие предсказанията на Оракула изиграли своята роля за освобождаването на хиляди роби, посели семената на западната демокрация и издигнали на пиедестал светостта на човешкия живот. Според някои историци прорицанията им били ключови за преминаването на Древна Гърция от варварството към модерната цивилизация.

— А голямото Е в средата на храма? — попита Грей. — Предполагам, че и буквата е гръцка. Епсилон.

— Да. Това също е свързано с Оракула. В храма имало два кодирани надписа — „Гноти саутон“, което се превежда като…

— Познай себе си — довърши вместо него Грей.

Пейнтър кимна. Напомни си, че Грей всъщност добре познава древните философски течения. Когато го измъкнаха от затвора Левънуърт, за да го привлекат в Сигма, Грей изучаваше едновременно химия за напреднали и таоизъм. Именно с уникалната нагласа на ума си беше заинтригувал Пейнтър. Уникалността, уви, си имаше цена — Грей трудно се сработваше с други хора, и през последните седмици го беше доказал за пореден път. Новата загадка изглежда го връщаше към настоящето и това беше добре.

— Другият надпис, за който споменах, е въпросното мистериозно „Е“ — продължи Пейнтър, кимайки към монетата. — Било е изобразено във вътрешното светилище на храма.

— И какво означава?

Пейнтър сви рамене.

— Никой не знае. Дори гърците. Историците, още от древногръцкия учен Плутарх, изказват различни хипотези за значението му. Съвременното становище сред гилдията гласи, че буквите са били две, „Г“ и „Е“, символизиращи богинята на земята Гея. Светилището в Делфи първоначално е било издигнато в нейна прослава.

— Да, но ако значението на буквата е загадка, защо са я изобразили върху монетата?

Пейнтър плъзна доклада към него.

— Тук можеш да прочетеш повече за това. С времето „Е“ — то на Оракула се превърнало в символ на един пророчески култ. Изобразявано е в различни картини през вековете. Сред тях е и „Ръкополагане“ на Никола Пусен. Там буквата виси над главата на Христос, който връчва на Петър ключовете за рая. Символът бележел време на фундаментална промяна в света, обикновено предизвикана от един-единствен човек, като Делфийския оракул или Исус от Назарет.

Грей остави доклада на бюрото и поклати глава.

— Да, но какво общо има това с мъртвия? — възрази той и вдигна сребърната монета. — Толкова ли е ценно това нещо? Толкова, че да убиеш заради него?

Пейнтър поклати глава.

— Не бих казал. Монетата има известна нумизматична стойност, но нищо особено.

— Тогава какво…?

Прекъсна го жуженето на интеркома.

— Директор Кроу, извинете, че ви прекъсвам — чу се гласът на асистента му откъм машинката.

— Какво има, Брант?

— Получи се спешно обаждане от патолабораторията долу. Д-р Дженингс настоява да говори веднага с вас.

— Добре. Пусни го на първи монитор.

Грей стана да си ходи, но Пейнтър му махна да седне и завъртя стола си. Кабинетът му, погребан в подземния бункер, нямаше прозорци, затова пък разполагаше с три големи плазмени екрана на стената. Личните му прозорци към света. И трите бяха тъмни, но след миг най-левият оживя и им показа една от патолабораториите.

На преден план стоеше д-р Малкълм Дженингс. Шейсетгодишният шеф на отдела за изследователска и развойна дейност на Сигма беше с хирургическа роба и с големи предпазни очила от прозрачна пластмаса, вдигнати сега на главата. Зад него се виждаше част от лабораторията — бетонен под, редица цифрови теглилки и маса за аутопсии. Трупът беше покрит с чаршаф.

Трупът на професор Арчибалд Полк, университетски преподавател.

Наложило се бе да проведат няколко телефонни разговора, за да вземат тялото в Сигма вместо в градската морга, но пък Малкълм Дженингс беше уважаван съдебен патолог.

Ако се съдеше по стиснатите му устни обаче, нещо май не беше наред.

— Какво има, Малкълм?

— Наложи се да сложа лабораторията под карантина.

На Пейнтър това никак не му хареса.

— Нещо заразно ли?

— Не, но определено е повод за тревога. Нека ти покажа. — Патологът излезе от обсега на камерата, но гласът му все така стигаше до тях. — Досетих се още при първоначалния оглед на тялото. Опадало на кръпки окосмение, ерозирал зъбен емайл и изгаряния по кожата. И да не го бяха застреляли, до няколко дни щеше да е мъртъв.

— За какво по-точно говориш, Малкълм? — подкани го Пейнтър.

Дженингс изглежда не го чу. Появи се отново в обсега на камерата, но този път с тежка предпазна престилка върху мантата. Държеше устройство със свързана към него черна палка.