Джеймс Ролинс - Последният оракул

— Благодаря, подобно.

Грей прекъсна връзката. Постоя, после си пое продължително дъх, отиде при шкафчето на Монк и сложи ръка върху студената метална повърхност. Студена като гроб.

„Съжалявам“.

Посегна към тиксото, отлепи ъгълчето и дръпна рязко лентата.

Дотук с преследването на призраци.

„Сбогом, Монк“.

16:02

Пейнтър завъртя старата монета върху плота на бюрото си. Гледаше я как се върти като сребрист пумпал и размишляваше върху загадката, скрита в нея. Бяха я донесли от лабораторията преди час, заедно с подробен доклад. Монетата беше картографирана с лазер за пръстови отпечатъци, металното й съдържание и повърхностните напластявания бяха анализирани със спектрометър за маса, направени бяха и множество снимки, включително и такива със стереомикроскоп. Въртенето на монетата се забави и тя тупна върху махагоновия плот. Сега, след като я бяха почистили грижливо, древният знак грееше ярко.

Гръцки храм с шест дорийски колони.

И голяма буква в центъра на храма.

Е

Гръцката буква „епсилон“.

От другата страна на монетата беше гравиран бюст жена с надпис DIVA FAUSTINA отдолу. Благодарение на доклада поне произходът на монетата вече не беше загадка.

Но какво…?

Интеркомът звънна.

— Директор Кроу, командир Пиърс е тук.

— Добре, Брант. Нека влезе.

Пейнтър придърпа лабораторния доклад към себе си, докато вратата се отваряше. Влезе Грей, с влажна вчесана коса. Беше свалил окървавените си дрехи и сега беше с черни дънки и зелена тениска с голям надпис ARMY отпред. Сянка смрачаваше чертите му, но в сиво-сините му очи се четеше уморена решителност. Пейнтър се досещаше за причината. Вече беше научил новините от централата на военноморското разузнаване — по свои си канали.

Махна на Грей да седне и докато посягаше към стола, по-младият мъж забеляза монетата на бюрото. Любопитство жарна очите му.

„Добре“.

Пейнтър плъзна монетата към него.

— Командире, знам, че поиска безсрочен отпуск, но ми се ще да се заемеш с този случай.

Грей не понечи да вземе монетата.

— Може ли преди това да попитам нещо, сър?

Пейнтър кимна.

— Човекът, който загина. Университетският преподавател.

— Арчибалд Полк.

— Ти спомена, че сигурно е идвал тук. При теб.

Пейнтър кимна. Досещаше се накъде отива разговорът.

— Значи Полк е знаел за съществуването на Сигма? Въпреки строгата секретност на нашата организация?

— Да. В известен смисъл.

Грей сбърчи чело.

— По-точно?

— Арчибалд Полк е създателят на Сигма — пусна бомбата Пейнтър и си позволи доза задоволство при реакцията на Грей. Командирът определено имаше нужда от малък адреналинов шут, а какво по-подходящо за тази цел от интригуваща изненада като тази. Грей изправи гръб на стола.

Пейнтър вдигна ръка.

— Отговорих на твоя въпрос, Грей. Сега ти отговори на моя. Ще се заемеш ли със случая?

— Застреляха Полк пред очите ми и държа да намеря отговорите на някои въпроси.

— А… личното ти разследване?

Грей примижа. Лицето му се втвърди от вътрешна болка.

— Явно знаеш какво е станало.

— Да. Флотът прекратява издирването.

Грей си пое дълбоко дъх.

— Направих всичко, за което се сетих, но ударих на камък. Не остана нишка, за която да се захвана. Признавам.

— Мислиш ли, че Монк още е жив?

— Ами… не знам.

— И си в състояние да се примириш с това?

Грей срещна спокойно погледа му.

— Налага се.

Пейнтър кимна, доволен от отговора.

— Да поговорим тогава за монетата.

Грей се пресегна и взе монетата от плота на бюрото. Завъртя я, оглеждайки почистените й повърхности.

— Разбрахте ли нещо повече за нея?

— Доста, в интерес на истината. Това е римска монета от втори век. Виж женския образ на обратната страна. Това е Фаустина Старша, съпруга на римския император Антоний Пий. Казано на съвременен език, Фаустина е била патрон на осиротели момичета и е финансирала редица женски благотворителни каузи. Освен това е имала специално отношение към едно сестринство от пророчици — гадателки от конкретен храм в Гърция.

Даде знак на Грей да обърне монетата.

— Въпросният храм е изобразен от другата страна. Храмът в Делфи.

— Делфи като Делфийския оракул? Жената пророчица?

— Именно.

Докладът върху бюрото на Пейнтър включваше и исторически данни за Оракула, за това как прорицателките вдишвали халюциногенни изпарения и отговаряли на въпроси за бъдещето. Ала техните прорицателства били нещо повече от обикновено гадателство, защото пророчиците от Делфи, всяка в своето време, имали сериозно влияние върху политиката на древния свят.