Джеймс Ролинс - Последният оракул

Грей стана и се приближи до монитора.

Д-р Дженингс прокара палката над мъртвеца. Устройството в другата му ръка нададе канонада от пиукащи звуци. Патологът се обърна с лице към камерата.

— Това тяло е радиоактивно.

5 Септември, 17:25

Вашингтон

Грей вървеше по тротоара пред Замъка Смитсониън и проклинаше жегата. Националният мол се ширеше вляво от него, полупразен заради горещото време.

Тъкмо беше подминал местопрестъплението, оградено с жълта полицейска лента. Криминолозите бяха приключили огледа си, но мястото още беше отцепено и охранявано от самотен полицай.

Грей вървеше на изток по Джеферсън Драйв. Следваше го едър бодигард, когото той се опитваше да не забелязва. Идеята не беше негова, а и да беше поискал защита, никога не би назовал точно този тип. Докосна микрофона на гърлото си и изрече без глас:

— Открих следа.

Неясен отговор със силен статичен шум нахлу през безжичната слушалка в ухото му. Грей я нагласи по-добре.

— Повтори — прошепна той.

— Можеш ли да последваш следата? — попита Пейнтър Кроу.

— Да… но не знам докога. Показанията са слаби. — Сам беше предложил плана. Сведе поглед към устройството в ръката си — преносим радиационен детектор Гама-Скаут. Пълният с халоген Гайгер-мюлеров контейнер беше достатъчно чувствителен да улови остатъчна радиация, особено след като го настроиха към специфичния изотоп стронций 90, открит в тялото на Полк. Грей се беше надявал да открие остатъчна сигнатура на местопрестъплението и устройството да го поведе по следата, така както полицейско куче улавя зададена миризма. На пръв поглед планът му сработваше.

— Виж какво можеш да направиш, Грей. Всяка информация за местонахождението на Полк през последните дни може да се окаже важна. Вече звънях на дъщеря му, но не успях да я открия.

— Всичко зависи от устройството — каза Грей. Вървеше по тротоара и следеше показанията на детектора. — Ако открия нещо, ще докладвам.

Прекъсна връзката и продължи покрай комплекса на Националния мол. След още половин пресечка сигналът внезапно пресекна. Грей изпсува под нос, спря, върна се няколко крачка назад и се блъсна в бодигарда.

— Мама му стара, Пиърс — изръмжа онзи. — Тъкмо си бях лъснал обувките.

Грей погледна през рамо към планината от мускули зад себе си. Джо Ковалски, бивш моряк от флота, облечен със спортно сако и панталони. И двете му стояха зле. С подкъсена до четина черна коса и нееднократно чупен нос, той приличаше на бръсната горила в смачкан костюм.

Наведе се и излъска обувката с маншета на сакото си.

— Струват триста долара, мамка им. Английски, ръчно шити. Поръчаха ми ги от Англия, щото нямаха моя номер.

Грей вдигна вежда и отдели поглед от детектора.

Ковалски май си даде сметка, че е попрекалил, поне ако се съдеше по глуповатото издължаване на физиономията му.

— Добре де. Обичам обувки. И к’во? Забърсах едно гадже, ама… такова… тя ми би шута.

„Умно момиче“.

— Съжалявам — каза на глас Грей.

— Е… поне не са одраскани — каза Ковалски.

— Не, съжалявам, че са те зарязали.

— О. Ми да. — Гигантът сви рамене. — Тя губи.

Грей не си направи труда да спори. Насочи вниманието си към детектора и пое в бавен кръг. Крачката вдясно се оказа вярната посока и детекторът улови сигнала отново. Радиоактивната следа се отклоняваше от тротоара и продължаваше през моравата.

— Насам.

Следата ги отведе до Градината със статуите пред музея за съвременно изкуство Хиршхорн. Грей тръгна по стъпките на Полк през сенчестия оазис на вкопаната под общото ниво градина, прекоси го и отново излезе на слънце. Оттам следата продължаваше през комплекса, близо до шатрите, опънати за празненствата по случай Деня на труда, които още не бяха прибрани.

Грей погледна назад към ниската градина и се замисли за избрания от Полк маршрут.

— Търсел е прикритие.

— Или пък е искал да се махне от проклетото слънце — възрази Ковалски и изтри потното си чело.

Грей се огледа. На запад монументът на Вашингтон сочеше към припичащото слънце; на изток се издигаше сградата на Капитолия.

Грей продължи по следата. Дигиталните показания бавно отслабваха. С всяка стъпка отчетените нива на радиация се смъкваха по скалата.

Грей прекоси по дължина комплекса и пресече Мадисън Драйв. Улови сигнала в началото на друг парк. Тук сигнатурата беше по-ясна и се засили още повече, когато Грей стигна до сенчест гъсталак от червен кучешки дрян и мирта. До леха с високи до коленете хортензии имаше пейка.