Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

c. Йоан Павел II (1978–2005) е означен с De Labore Solis, или „От мъките на слънцето“, което е често срещана метафора на слънчево затъмнение. Папата е роден в деня на слънчево затъмнение.

d. Бенедикт XVI (2005–) е описан като De Gloria Olivae, или „Тържеството на маслината“. Символът на Бенедиктйнския орден, от който папата е взел името си, е маслинена клонка.

e. Следва последният папа, който ще види края на света: Petrus Romanus. Описанието му е най-дълго от всички.

На латински:

In persecutione extrema S. R. E. sedebit Petrus Romanus, qui pascei oves in multis tribulationibus: quibus transactis civitas septicollis diruetur, ex Iudex tremendus iudicabit populum. Finis.

Превод:

При нечувани гонения начело на Светата римска Църква ще застане Петър Римлянина, който ще пасе стадото си през много злочестини; по негово време градът на седемте хълма ще бъде унищожен и страховитият Съдия ще съди хората. Край.

Но както споменава Вигор, този последен папа няма номер като другите преди него. Някои тълкуват това като знак, че между Бенедикт XVI и последния папа ще има и други. Предполагам, че само времето ще покаже дали е така.

И грешници .

a. Биогорива: Количеството царевица, необходимо за напълването на резервоара на джип с етанол, наистина може да осигури прехраната на гладуващ човек за цяла година. Смята се, че преминаването от отглеждане на храна към отглеждане на гориво е довело до повишаване на цените на храната.

b. Генномодифицирани храни: За генномодифицираните храни са изписани купища хартия, както за, така и против тях. От някои наистина обезпокоителни трудове по темата мога да ви препоръчам две книги. Относно немарливата регулация на индустрията, „Семената на заблудата“ на Джефри М. Смит е задължително четиво. Колкото до някои по-злокобни аспекти, лично аз намирам „Семената на унищожението“ на Ф. Уилям Енгдъл за доста плашеща (особено във връзка с противозачатъчните семена, които са споменати на страниците на романа).

c. Пчелите: Знаем ли наистина какво убива пчелите? Според основаващата се на доста солидни материали „Пролет без пчели“ на Майкъл Шейкър като че ли наистина има отговор, който бива потулван и игнориран. Във Франция пчелите наистина се връщат.

d. Оръжия: В романа споменавам инжекционни ножове, термобарични бойни глави и запалителни бомби с кинетични заряди, за да създам пълен хаос. Тези оръжия са съвсем истински.

Свръхнаселение . Римският клуб е реално съществуваща организация, която върши много чудесна работа. В доклада им „Граници на растежа“ наистина се описва апокалиптичният сценарий, изложен от Ивар Карлсен, според който, ако не се вземат мерки, светът главоломно лети към момент, в който 90% от населението на планетата може да бъде заличено.

Книгата на Страшния съд . Както споменах във въведението, това е истински исторически том. Някои от записите наистина са отбелязани като „опустошени“. Книгата била съставена по времето, когато все още имало търкания между християни и езичници, особено в граничните райони.

Места, места, места. Повечето от тях са истински, както и свързаните с тях легенди.

a. Замъкът Акершхус наистина се намира в края на пристанището на Осло и там наистина спират туристически кораби. Колкото до екзекуциите, те също са истински, в това число и историята с монетаря Хенрик Кристофер Майер, който умрял заради престъплението си и чието чело било жигосано от крал Фредерик IV.

b. Световното зърнохранилище Свалбард е реален склад и е получило прякора Хранилището на Страшния съд. Цялото му описание е точно, в това число и едно от основните му средства за защита — белите мечки.

c. Остров Бард си наистина е Авалон. Всички легенди и митове за острова са точно предадени, в това число историята за гробницата на Мерлин, криптата на Нюбъро и двадесетте хиляди погребани светци. Ябълката от Бардси продължава да расте и могат да се купят калеми от древното дърво. Колкото до коварните течения около острова, те също са истински. Така че гледайте да се качите на лодката в хубаво време!

d. Лейк Дистрикт в Англия е наистина вълшебен район, осеян с подредени в кръг изправени камъни и прочут с планинските си понита. В района наистина има страшно много торфища, макар че няма толкова залесени места и такива пожари, каквито описвам в книгата. Известно е обаче, че някои подземни огньове наистина могат да горят векове наред дори през снежните зими. И те се използват и до днес за производството на най-доброто шотландско уиски, но това е съвсем друга история. Блатните мумии също са истински, както и магазинчето в селцето Хоксхед, което продава преди всичко плюшени мечета за шест пенса.