Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

— Помогни ми да го обърнем по корем — каза той.

С общи усилия обърнаха трупа на Уолас.

— Трябва ми нещо за бръснене.

Малкълм излезе.

Докато чакаше, Пейнтър се взираше в мършавото тяло. Уолас твърдял, че е член на Ешелона, а според Сейчан с това име се наричали истинските водачи на Гилдията. Тя не разполагаше с друга информация с изключение на един по-мрачен слух, който бе чула само веднъж.

Малкълм се върна с електрическа машинка за подстригване и самобръсначка за еднократна употреба. Пейнтър бързо махна косата от тила на Уолас с машинката, след което го избръсна.

Докато работеше със самобръсначката, установи, че слухът е верен.

На тила на трупа имаше малка татуировка, не по-голяма от нокътя на палеца му. Изобразяваше инструментите на майстор зидар — пергел и ъгъл.

Това бе символът на свободните зидари — тайното братство, обхващащо целия свят. Но детайлът в центъра на изображението не беше на мястото си. Ъгълът и пергелът обикновено обрамчваха буквата О, която означаваше Господ или Геометрия.

А понякога и Гилдия.

Пейнтър знаеше, че терористичната организация на Сейчан няма истинско име или ако има, то е известно единствено на лидерите й. Дали този символ и връзката му с масоните беше източникът на по-често използваното наименование?

Огледа татуировката. В средата на символа имаше полумесец и звезда. Никога не беше виждал подобно нещо. Които и да бяха в действителност, тези хора нямаха общо с масонството.

— Изгори тялото — нареди Пейнтър на Малкълм. — Да остане само пепел.

Не искаше никой да научава какво е открил. Много неща за бившите господари на Сейчан оставаха неизвестни. Но вече разполагаше с две парчета от големия пъзел.

Името Ешелон … и странният символ .

Засега щяха да свършат работа.

Но историята не беше приключила — нито за едната, нито за другата страна.

— Какво означава това? — попита Малкълм, докато вървеше към вратата.

Пейнтър знаеше, че отговорът му е верен.

— Означава война.

Всичко в тази книга е истина с изключение на онова, което не е. Реших да завърша това приключение, като разделя двете неща. Отначало историята беше родена от два елемента. Попаднах на тях независимо един от друг, но разбирах, че помежду им има връзка и че Сигма трябва да се заеме с тях.

Историята на келтския кръст . Има много интригуващ и изненадващ анализ на историята на кръста и вероятността той да се е използвал като навигационен уред в древността. Ако се интересувате от повече подробности, схеми и анализи, препоръчвам ви завладяващата книга „Златната нишка на времето“ на Крайтън Милър.

Историята на неолитна Англия. Детайлите в този роман относно възможността египтяните да са основали колонии в Англия са истински. За по-подробно изследване ви препоръчвам „Кралството на кивота“ от Лорейн Евънс. Някои учени изказват предположението, че описанието на фоморианските племена, на които се натъкнали келтските пришълци в Ирландия (тъмнокожи и вещи в земеделието), може би е свързано именно с някое изгубено египетско племе.

Древните символи . В книгата се описват редица символи и начините, по които те са се преобразявали и променяли през вековете. Тези теории са базирани на факти, в това число и историята с освещаващите кръстове, които могат да се открият в средновековните църкви.

Светци . Както споменах в началото на книгата, Малахия бил ирландски светец, живял през дванадесети век. Известен е с множеството чудодейни изцеления, които извършил, както и с прочутото си пророчество за папите. Наистина бил погребан в Клерво и руините на абатството, колкото и да е странно, наистина се намират на територията на строго охраняван затвор, основан от Наполеон. Всяка седмица се организират обиколки на развалините и цената е две евро на човек. Историите около живота на свети Бернар (Млечното чудо, връзката му с Тамплиерите и подкрепата му на култа към Черната мадона) са достоверни. За повече информация относно келтските светци и Келтската култура изобщо ви препоръчвам „Как ирландците спасиха цивилизацията“ на Томас Кахил и „В търсене на келтския ключ“ на Карън Ралс-Маклауд и Иън Робертсън.

Колкото до пророчествата, ето описанията на Малахия на последните няколко папи:

a. Павел VI (1963–1978) е описан с думите Flos Plorum, или „Цвете на цветята“. На герба му има изобразени три цветя.

b. Йоан Павел I (1978) е наречен от Малахия De Medietate Lunae, или „На половината луна“. Управлението му трае един месец, от последна четвърт до последна четвърт.