Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Грей знаеше, че жената ще задейства запалителния заряд веднага щом излезе навън. Затова когато и последният войник изчезна в тунела, спринтира към келтския кръст и завъртя колелото му. Монасите би трябвало да са направили някакъв механизъм, който отново да скрива гробовете.

Напълно естествено предположение.

Завъртиш ли колелото, завърташ плочите.

Оказа се прав.

Завъртането на колелото обърна гробовете надолу, а спиралите — обратно нагоре.

Докато плочите се въртяха, Грей извика на Ковалски да хвърли бомбата куфар в отвора. Не беше сигурен дали това ще ги предпази достатъчно, но нямаха друг избор. След това всички избягаха до стената и се проснаха по корем на пода.

От експлозията кръглите плочи на пода подскочиха върху пламъците, след което се стовариха долу. Димът беше задушаващ, но тунелът изигра ролята на комин и изсмука по-голямата част.

Оставаше опасността от огнения ад долу.

Пламъците стопяваха камъните под тях. Бронзовата спирала заблестя през димната завеса.

Грей извика на всички да се оттеглят в тунела.

Приклекнал в прохода, той чу изстрелите на повърхността, след което стрелбата внезапно спря.

Не знаеше какво става. Чу още няколко изстрела, след което някой извика. Познаваше този глас. Едва не се разтрепери от облекчение.

„Монк!“

Жегата се усили още повече и Грей поведе останалите нагоре. Навсякъде лежаха трупове. Обкръжиха ги френски войници. Грей се запрепъва към градината.

— Това са наши хора! — извика Пейнтър и тръгна напред.

Грей се мъчеше да проумее какво прави шефът му тук, как би могъл да е на това място. Но обясненията можеха да почакат. Огледа се и забеляза познатия каменен съд със златен похлупак, търкулнал се до един храст.

Канопът.

Втурна се с облекчение към него, падна на колене и го вдигна.

Капакът беше на мястото си.

Пейнтър се приближи.

— Това е ключът на Страшния съд — обясни Грей.

— Пази го. — Пейнтър се обърна към Сейчан. Не изглеждаше изненадан, че я вижда.

Сейчан отвърна на погледа му и поклати глава.

— Трябваше да опитаме — загадъчно и каза той.

— Но все пак беше провал. Предупредих ви от самото начало, че Гилдията никога вече няма да ми се довери напълно. — Сейчан му обърна гръб и загледа единствената жертва, която не бе успяла наистина да се спаси. — А и аз не трябваше да се доверявам на Гилдията.

Рейчъл стоеше вцепенена, вдигнала лице към небето. Всички бяха свободни, само тя оставаше в капан.

Краката й трепереха.

Жегата, стресът — всичко това бе прекалено много за тялото й.

Все така обърната към слънцето, Рейчъл се свлече на земята.

22:32

Троа, Франция

Няколко часа по-късно Грей седеше на пейка в коридора до болничната стая на Рейчъл. Монк и френският интернист бяха вътре. Рейчъл бе сложена на системи и я тъпчеха с коктейл антибиотици. Макар вече да бе извън опасност, се беше разминала на косъм. Наложи се да я евакуират до болницата с хеликоптер.

Но поне вече беше отново в съзнание.

Грей докосна превръзката на главата си. Раните му бяха почистени, зашити и бинтовани. Но знаеше, че ще мине още доста време, за да заздравеят.

По-нататък в коридора се отвори врата и Сейчан излезе от стаята си. Беше с болнична нощница и държеше пакет цигари. Огледа се — явно се чудеше дали може да пуши в болница. Обърна се към Грей и за момент замръзна.

Сякаш не знаеше какво да прави. Грей подозираше, че вече ще й се наложи да свикне с това положение. Гилдията щеше да я преследва. В Щатите все още имаше заповед за залавянето й. Пейнтър трябваше да използва всичките си умения, за да запази присъствието й в тайна.

Но не можеха да крият вечно.

Никой от тях.

Грей потупа мястото до себе си.

Няколко секунди Сейчан остана неподвижна, но най-накрая тръгна към него. Половината й лице беше бинтовано. Не седна. Остана права, със скръстени на гърдите ръце. Очите й бяха леко изцъклени от морфина. Загледа се към вратата на Рейчъл.

— Не я отрових — прошепна дрезгаво. Не беше добре да говори толкова скоро след операцията. Но Грей знаеше, че трябва да го направи.

— Зная — каза той. — Имала е двустранна пневмония. Прекалено дълго под дъжда, прекалено голям стрес, вирусна инфекция.

Сейчан се отпусна на пейката.

Пейнтър вече беше обяснил по-голямата част от историята. Преди месец се свързал със Сейчан, като я проследил с помощта на импланта. Тя не беше открила устройството сама. Всъщност, по думите на Пейнтър, била шокирана, ядосана и наскърбена от предателството, когато й разкрил какво са направили с нея. Предложил й обаче възможност, убедил я да работи за него, да се опита за последен път да се внедри в Гилдията. Пейнтър беше използвал и издадената заповед да бъде задържана и разпитана. Знаеше, че тя все още му предлага най-добрия шанс да открие кой ръководи Гилдията.