Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Искаше да се махне оттук веднага щом излезе на повърхността. Затворът ставаше твърде горещо място. Отвсякъде ехтяха изстрели.

Всички заедно се измъкнаха от мрака. Трябваха й няколко мига да си даде сметка колко се е засилила стрелбата. Осъзна опасността едва когато Хатаб рухна на коляно, а после се строполи настрани.

Половината от лицето му беше изчезнала. Каменната ваза се търкулна от мъртвите му ръце в обляната от слънчевите лъчи градина.

Още от хората й изпопадаха на земята. Криста се метна зад най-близката колона.

Войната беше стигнала до тях.

Гръм и пламъци в небето привлякоха вниманието й. Видя как един от хеликоптерите им експлодира в огнено кълбо, дим и горящи останки. Машината се завъртя и се удари в земята.

Сърцето й заби лудо.

„Какво става?“

И тогава видя в другия край на градината онези, които стреляха, които бяха устроили засада на екипа й. Мъже във френски военни униформи. И нещо повече — позна човека, който ги водеше.

„Невъзможно!“

Онзи проклет индианец.

Пейнтър Кроу.

Сърцето й биеше лудо — не от страх, а от ярост, която пропъждаше всякакъв разум. Бръкна в джоба си и натисна копчето. Земята под краката й се разлюля от експлозията.

Нямаше спасение за хората й.

Криста се възползва от суматохата и дима и се скри в сенките. Не се заблуждаваше. Беше хваната в капан в затвора, екипът й бе смазан, всичко бе изгубено. Оставаше й само една цел. Беше си обещала нещо, преди да напусне Норвегия. И смяташе да изпълни обещанието си.

16:20

Престрелката спря толкова внезапно, колкото беше започнала.

Групата на Пейнтър бе изненадана от внезапната поява на противника, който се измъкна от някаква дупка в земята. Екипът му не бе забелязал скрития в сенките на взривения участък тунел.

Но вече бе паднал и последният неприятел.

Френските войници се пръснаха в градината с готови за стрелба оръжия. Движеха се бързо и решително.

Пейнтър изостана. Пое треперливо дъх и се огледа. Къде бяха Грей и другите?

Монк вървеше към него от покритата алея. Дулото на карабината му още димеше. Изражението му си оставаше мрачно. Безпокоеше се за приятелите си.

Единственото предупреждение бе мярнала се сянка. Някаква жена изскочи от тясната врата вдясно на Пейнтър. Озова се на една крачка разстояние от него и насочи към гърдите му пистолет.

Стреля четири пъти.

Изстрелите изтрещяха като гръмотевици.

Само един куршум одраска рамото на Пейнтър. Точно когато жената стреля, някой го бутна настрани.

Той залитна и се извъртя.

И видя как куршумите се забиват в Джон Крийд. Младокът падна по гръб в градината.

Жената изкрещя и се обърна към Пейнтър, насочи пистолета към лицето му. Той се хвърли към нея. Беше извадил ножа от кубинката си и я прободе дълбоко в корема.

Жената беше добре обучена. Не обърна внимание на болката и опря пистолета под брадичката му. Очите й казваха всичко. Острието не можеше да й попречи да го убие.

— Това май е твое — свирепо каза Пейнтър и натисна копчето на армейския инжекционен нож.

Експлозията на сгъстения газ изпълни корема й, направи на пихтия и замрази за миг вътрешностите й. Шокът и болката я парализираха моментално.

Пейнтър я блъсна с две ръце. Тя полетя назад и рухна по гръб. Устата й се отвори в безмълвен писък — след което тялото й се отпусна. Бе мъртва.

Монк се втурна покрай Пейнтър в градината.

— Крийд!

Пейнтър го последва.

Крийд лежеше по гръб. Кръвта течеше от устата му и правеше мехурчета от трите дупки в гърдите му. Очите му бяха огромни. Знаеше какво предстои.

Монк се отпусна на колене до него. Смъкна якето си, смачка го на топка и притисна раните.

— Дръж се!

Всички знаеха, че нищо не може да се направи. Кръвта образуваше разширяваща се локва върху отъпканата земя. Куршумите явно бяха с кухи върхове, които се пръсваха при удар.

Крийд потърси ръката на Монк и я стисна с все сили. Монк сложи другата си ръка върху нея.

— Джон…

Крийд издиша за последен път. Ръката му се изплъзна. Монк се опита да я хване отново, сякаш това можеше да помогне, но очите на младока вече бяха безжизнено изцъклени.

— Не — простена Монк.

Пейнтър се наведе, за да се опита да го успокои, но в същия момент се разнесе нов шум. Идваше от димящата дупка.

От нея изпълзяваха хора, кашляха и се олюляваха.

Един от тях се огледа, след което се запрепъва към градината.

— Грей…

16:22

Разполагаха само с няколко секунди.