Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

— Можеш ли да ги разчетеш? — попита Грей с надеждата, че надписът крие някаква следа към ключа.

Уолас прокара пръст по прахта.

— „Тук лежи Меритатон, дъщеря на цар Ехнатон и царица Нефертити. Онази, която прекоси морето и донесе бога слънце Ра в тези студени земи“.

Когато професорът завърши, ръцете му трепереха не по-малко от гласа му.

— Черната кралица. — Обърна се с широко отворени очи. — Била е египетска принцеса.

— Възможно ли е подобно нещо? — попита Рейчъл.

Грей се загледа през стъклото. Спомни си разказа на отец Рай за остров Бардси, за твърденията му, че магьосникът Мерлин бил погребан в стъклен ковчег. Нима това беше истинският източник на онзи мит? Възможно ли бе слухът за тази гробница да е стигнал до Англия и да са объркали „Меритатон“ с „Мерлин“?

Припомни си митичната история на Британските острови. Описанието на свещеника на войната на келтите срещу племето чернокожи чудовища, фоморианите. За келтите заселилите се толкова далеч от родината си египтяни сигурно би трябвало да изглеждат чужди и странни. И според същите онези легенди фоморианите споделили с тях познанията си за земеделието — умение, много добре овладяно от египтяните по бреговете на Нил.

Уолас се поизправи, потънал в мисли.

— Някои учени твърдят, че древните строители от Англия може би са били египтяни. В неолитния гробен комплекс Тара в Ирландия е открито тяло, украсено с фаянсови мъниста. Местните жители не можели да изработват подобни украшения, но те са почти идентични с мънистата, открити в гробницата на Тутанкамон. А в Англия, недалеч от град Хъл, са намерени големи плавателни съдове, запазени в торфено блато. Изработката им е несъмнено египетска и са датирани към хиляда и четиристотната година преди нашата ера, много преди по бреговете ни да се появят викингите или други мореплавателни народи. Аз самият проучвах един камък от Британския музей, открит от някакъв фермер от Уелс. На него е изобразена фигура в египетско облекло на фона на пирамиди.

Уолас поклати глава, сякаш още се мъчеше да повярва.

— Но това тук… това е истинско доказателство.

— А ключът? — напомни им Сейчан и се изкашля дрезгаво. Все още притискаше окървавената кърпа към бузата си.

В ковчега лежеше тяло. Бронзова закопчалка държеше закрепения с панти стъклен похлупак. Грей знаеше, че ще се наложи да нарушат покоя на египетската принцеса. Пресегна се и освободи закопчалката, след което вдигна похлупака.

Отвътре се разнесе противна сладникава миризма.

— Боже мой! — възкликна Рейчъл.

Макар консервирано и изсушено, тялото си оставаше необичайно добре запазено. Дълга черна коса обвиваше лежащата фигура. Тъмната кожа бе гладка. Дори миглите бяха непокътнати. Фино облекло покриваше тялото от пръстите на краката до шията. На главата имаше златна корона, несъмнено египетска, ако се съдеше по украсата от лазурит.

Единствените други открити части на тялото бяха ръцете. Лежаха скръстени на гърдите и стискаха каменна ваза, покрита с йероглифи. Вазата беше затворена със златен похлупак във формата на глава на сокол.

— Вижте дясната й ръка — каза Рейчъл.

Грей забеляза липсващия показалец.

Вниманието на Уолас бе изцяло насочено към каменната ваза.

— По външен вид прилича на канопи. В такива съдове са се съхранявали балсамираните вътрешности на царя или царицата.

Грей знаеше, че трябва да погледнат вътре. Ключът на Страшния съд винаги се бе свързвал с тялото на тъмнокожата владетелка. Посегна и измъкна тежкия съд от изсушените пръсти на царицата.

— На твое място не бих го направил — измърмори Ковалски и отстъпи крачка назад. — За нищо на света. Това нещо сигурно е прокълнато.

„Или пък е лек“, помисли си Грей.

С познанията си в областта на земеделието египтяните сигурно бяха открили някакъв гъбичен паразит, който би могъл да всее хаос и да унищожи цяло село. Някакъв вид биологично оръжие. Но дали бяха разполагали и с противодействие?

Грей задържа внимателно вазата, хвана главата на сокола и повдигна златния похлупак. Сърцето му се сви. Не знаеше какво да очаква.

„Проклятие или лек?“

Уолас държеше фенерчето, докато Грей накланяше съда.

Отвътре се изсипа снежнобял прах, толкова фин, че се лееше като вода. Грей си спомни историята за Бернар и Млечното чудо: как Черната мадона изплакала мляко и го излекувала.

Знаеше какво се изсипва в дланта му.

— Това е лекът — уверено каза той. — Това е ключът.