Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Докато Сейчан гледаше, един шип поряза ръката й.

Грей извика, когато друго острие го прободе в опакото на дланта и избута ръката му от колелото.

Сейчан провря ръка между два шипа, хвана колелото и изпъшка:

— Кажи ми кога да спра да въртя!

Колелото се въртеше трудно. Сейчан притисна буза в един шип. Острието я проби. Кръв напълни устата й и потече по шията й.

Сейчан се напрягаше да завърти колелото, но то бе прекалено стегнато.

Обзета от паника, погледна Грей в очите. Не можеше да говори с прободена буза. Разтърси я пронизваща болка. Вложи цялата си мъка и агония в погледа си, оголи се за него, този път без да крие абсолютно нищо.

Дори и сърцето си.

Очите му се разшириха, сякаш я виждаше за първи път такава, каквато е, сякаш осъзна онова, което се спотайваше помежду им. Ръката му пресече пропастта между тях и намери крака й. Грей стисна коляното й и прошепна две думи, които никой досега не й беше казвал. И беше искрен.

— Вярвам ти.

Думите направиха онова, което болката не можеше. Сълзите напълниха очите й и потекоха по бузите. Тя натисна по-силно шипа, заби го още по-дълбоко. Пръстите й се вкопчиха в колелото. Дръпна го. То бавно се завъртя.

Времето се опъна на острието на бръснач. Болката я разкъсваше. Усети шипа върху езика си. Въпреки това продължи да върти.

— Спри! — най-сетне извика Грей.

Тя пусна колелото. Свлече се на пода, освобождавайки се от пронизалото я острие. Някъде отдалеч се чу трети гонг.

Три спирали, три гонга.

Периферното й зрение потъмня, но успя да види как шиповете се отдръпват и бавно запълзяват нагоре към тавана. Опряла глава в пода, Сейчан чу как отдолу се раздвижват огромни механизми. Сякаш слушаше джобния часовник на Бог.

Кръстът се изправи самичък.

Грей се озова до нея. Взе я в обятията си и я положи в скута си. Тя се сви и го прегърна. Грей я притисна към себе си.

— Ти успя. Виж.

Повдигна я в прегръдката си. Сейчан се огледа.

Зъбните колела долу продължаваха да се въртят, а трите спирали се обърнаха, за да разкрият фалшиви подове. Завъртяха се на сто и осемдесет градуса. Спиралите изчезнаха — обърнаха се надолу и изкарваха на показ онова, което бе скрито тук през всичките тези столетия.

Към долната страна на всеки под бе закрепена по една стъклена люлка.

Когато и трите пода спряха, люлките се обърнаха на осите си.

Дори от това разстояние Сейчан видя, че в тях няма бебета, а тела.

Люлките всъщност бяха ковчези.

— Гробовете — каза Грей.

В другия край на залата каменната плоча пред изхода запълзя обратно нагоре. Останалите се втурнаха вътре.

Уолас гледаше втрещено.

— Успяхте!

— Грей! — извика Рейчъл.

По бузите й се стичаха сълзи. Сигурно си беше помислила, че е мъртъв. На лицето й се изписа смес от огромно облекчение и ужас, когато го видя жив, но плувнал в кръв.

Сейчан се опита да се изправи, но бе твърде слаба.

Грей й помогна да стане. Кръвта продължаваше да тече от прободената й буза, но вече не толкова силно. Уолас й предложи носната си кърпа. Сейчан я смачка на топка и я притисна към лицето си.

Грей я погледна питащо. Тя кимна и несигурно се освободи от прегръдката му — най-трудното, което бе правила някога. Но нямаше място в обятията му.

Рейчъл се втурна към него и почна да му помага да си превърже ръката.

Уолас приближи заедно с Ковалски.

— Ковчезите са стъклени…

— Ами стъклени са де — обади се Ковалски.

Грей стегна за последно превръзката. Кръвта все още капеше от пръстите му, когато посочи към гробовете и каза:

— Трябва да намерим ключа.

16:08

Грей знаеше къде да потърси най-напред.

Поведе останалите към ковчега, който не приличаше на другите два. Фин прах покриваше стъклото, но мотивът се различаваше ясно. Лъчите на фенерчетата се насочиха към него и той заблестя под светлината им.

Страните и капакът на ковчега бяха изработени от сложно украсени панели разноцветно стъкло. Цветовете бяха ярки като на бижута, изображенията бяха до болка познати. Парчета стъкло и скъпоценни камъни образуваха редици малки ястреби, чакали, крилати лъвове, бръмбари, длани, очи, пера, както и различни стилизирани ъгловати символи.

— Египетски йероглифи — ахна Уолас.

— На стъклопис. — Рейчъл беше не по-малко поразена от него.

Уолас се наведе напред.

— Знаците обаче са много стари. От ранния период. От времето на Старото царство, доколкото мога да преценя. Явно са били копирани от някаква оригинална погребална стела. Може би някога същите знаци са били гравирани върху саркофага от Бардси. Сигурно някой монах ги е преписал, преди да ги заличат, след което ги е пресъздал тук чрез стъклопис.