Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Това бе вторият им опит. Бяха направили кратер в настилката и бяха разкрили варовиковите плочи отдолу. Криста знаеше колко малко остава и ругаеше наум предпазливостта на специалиста.

По почернелите стени и колони обаче ясно се виждаше, че трябва да внимават. Ако срутеха покрива над тайния вход, никога нямаше да се доберат до подземието.

Мъжът от другата страна най-накрая заговори. Гласът му бе съвсем спокоен.

— Значи смяташ, че са стигнали до някакво подземие, в което се намира ключът на Страшния съд?

— Да!

Поне адски се надяваше да е така.

Последва дълга пауза, сякаш Криста разполагаше с цялото време на света. Недалеч се чуха силни гърмежи. Стреляха хора от нейния екип. Това можеше да означава само едно — войната бе на път да се стовари върху тях.

— Добре тогава — най-сетне каза мъжът. — Осигури ключа.

Нямаше нужда да я заплашва.

Връзката прекъсна.

Криста впери поглед в Хатаб.

Той вдигна девет пръста.

16:00

Отец Джовани със сигурност бе знаел нещо.

Това бе всичко, с което разполагаше Грей, за да продължи.

Седеше с отворени очи, но бе сляп за всичко около себе си. Мислено се върна в криптата под манастира „Св. Мария“ на остров Бардси. Представи си надписите с въглен по стената. Отново прочете изчисленията на свещеника и разгледа големия кръг, нарисуван около кръста. Имаше и други линии, които го разделяха на части.

В същото време наблюдаваше кръста пред себе си. Спомни си първото си впечатление и му се довери. Беше си помислил, че му прилича повече на работен инструмент, отколкото на религиозен символ. Като бронзов часовник, устройство, направено да работи, а не да украсява.

Описанието на Уолас на Цистерцианския орден отекна в главата му.

„Всичко трябва да е на мястото си и да изпълнява онова, за което е предвидено“.

Загледа се нагоре към кварцовите звезди. Усети как нещо се надига в него, някакво разбиране, което не можеше да се изрази с думи.

В следващия момент стоеше прав. Така и не си спомняше кога се е надигнал от пода. Пристъпи към кръста. Погледна го отстрани. Бронзовото съоръжение бе съвсем малко по-високо от него. Наложи му се да приклекне, за да погледне през кухото рамо.

— Това не е кръст — промълви Грей.

— Какво имаш предвид? — попита Уолас от другата страна.

Грей не отговори. Все още не разбираше напълно. Пак погледна през кухото рамо.

Сейчан застана до него.

— Почти като телескоп е.

Поразен, Грей се изправи.

Точно така.

Това бе парчето, което не му достигаше.

Сякаш някой бе вдигнал шлюз и разбирането нахлу в главата му. Образите прелитаха пред мисления му взор по-бързо, отколкото можеше да ги проследи, но въпреки това, по някакъв необясним начин, всичко се събра в едно. Погледна нагоре към тавана. „Като телескоп“.

Обърна се и прегърна врага си. Сейчан се стегна, несигурна какво да направи.

— Зная — прошепна той в ухото й.

Тя трепна, може би погрешно разбрала думите му.

Грей я пусна. Клекна и огледа основата на кръста. Той се издигаше от бронзова полусфера. Грей опипа краищата й. Не беше закрепена неподвижно. Между камъка и бронза имаше съвсем тънък процеп.

Скочи и изтича до зарязаната на пода раница. Изсипа я и намери черен флумастер. Коленичи. Искаше да го види нагледно. Флумастерът бързо зашари по камъка.

Докато работеше, част от ума му се върна на остров Бардси. Сега разбираше несвързаните изчисления по стената. Кръгът с линиите. Отец Джовани бе по-умен от всички тях. Беше го измислил. Кръгът представляваше Земята. Сметките му…

— Онова са били изчисления на географска ширина и дължина.

Останалите се събраха около него.

— За какво говориш? — попита Уолас.

Грей посочи бронзовото съоръжение в центъра на помещението.

— Това не е кръст — повтори той. — А навигационен уред. Свързан със звездите!

Довърши чертежа си.

Схемата показваше как кръстът може да се наклони така, че рамото му да сочи към някоя звезда, и как кордата с тежестта играе ролята на отвес, а завъртането на колелото на устройството отмерва градусите.

— Това е ранна форма на секстант — обясни Грей.

— Боже мой. — Смаяният Уолас направи крачка назад и се плесна по челото. — Открай време археолозите спорят как древните са постигали такава точност при разполагането на камъните си. С каква прецизност са ги ориентирали! — Посочи чертежа с пръст. — По дяволите! Това устройство може да играе и ролята на теодолит!

— На какво? — попита Рейчъл.