Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

Типични французи…

Единственото предупреждение, което получи, бе острият писък, който заглуши всичко останало. Хвърли поглед назад — и не видя дупката.

В един миг под краката му имаше камъни, в следващия — само въздух.

Полетя с главата напред по тесните стъпала.

Зад петите му избухна огнена експлозия. Ударната вълна го срита в задника и го катапултира надолу по някакво стълбище.

Падна зашеметен в началото на тъмен тунел.

Оглушен, с кървящ нос и димящ задник, Ковалски осъзна две неща. Първото, че стъпалата допреди миг не ги беше имало. А второто, по-лошото, бе, че знаеше къде се намира.

15:28

Макар че ушите му пищяха от взрива, Грей чу някой да реве името му, последвано от върволица пиперливи псувни, и викна:

— Бягайте!

Сграбчи Рейчъл, Сейчан дръпна Уолас и четиримата избягаха изпод хеликоптера, като се провряха между гърчещите се въжета. Ударната вълна от гранатата бе вдигнала огнена стена и дори хеликоптерът се олюля несигурно, което им даде време точно колкото да спринтират към покритата пътека.

Голяма част от която в момента представляваше черна опушена развалина.

Преди секунди Грей бе видял Ковалски да се омита с пълна скорост от зоната на взрива. После здравенякът изведнъж бе изчезнал от погледа му, сякаш бе паднал в кладенец — не, по-скоро в гроб.

— Домъквайте си задниците насам!

Само едно нещо можеше да накара Ковалски да ги вика толкова уплашено.

Затичаха към гласа и видяха, че в пода се е отворило тясно стълбище. Значи Грей се беше оказал прав. Завъртането на компаса бе отключило тайния проход.

— По-бързо!

Зад тях хеликоптерът се беше стабилизирал и по въжетата се спускаха мъже в бойна екипировка.

Първото тупкане на подметки в земята се чу точно когато стигнаха стълбището.

— Надолу, надолу!

Хвърлиха през отвора. Грей остана последен. С крайчеца на окото си видя един от войниците да насочва карабината си. Приклекна. Куршумите изсвистяха над главата му и отскочиха от стената. Рикошетите жилеха като пчели. Един го улучи в главата и му се стори, че му пукна черепа.

Можеше да е и по-зле.

„Гумени куршуми“, осъзна той, докато бързаше надолу. Някой искаше да ги залови живи, не да ги убива.

Почти се изтъркаля в прохода.

— Тук има лост! — извика Ковалски. — Да го дръпна ли?

— Да! — изкрещяха всички в един глас.

Грей чу скърцане на метал. Стълбите зад тях започнаха да се издигат. Стъпалата всъщност бяха каменни плочи, подредени така, че да образуват стълбище. И сега всяка от тях се вдигна на мястото си и отворът над главите им се затвори.

Обгърна ги пълен мрак.

Чу се щракане на запалка и малко несигурно пламъче освети лицето на Сейчан.

— Сега какво? — попита убийцата.

Грей знаеше, че имат само една възможност. Животът на Рейчъл — на всички тях — зависеше от нея.

— Трябва да намерим ключа.

14 октомври, 15:33

Клерво, Франция

Криста тръгна дебнешком през градината. Денят се бе превърнал в здрач от вдигналия се дим, разнасян от време на време от минаващия хеликоптер.

Из затвора горяха стотици огньове. Сирените продължаваха да надават вой и към него се добавяха изстрели и писъци. Охраната едва смогваше да се справи с полуделите затворници, пожарите и пълния хаос. За момента нямаше да се занимават с руините. Но за да е сигурна, че никой няма да им досажда, Криста заповяда вторият екип да установи защитен периметър и да завземе всички подстъпи към района. Двата хеликоптера осигуряваха допълнителна огнева поддръжка от небето.

Една особено силна експлозия я накара да погледне на запад. В небето се издигна нов димен стълб. Предположи, че е експлодирал някой резервоар на малката вертолетна площадка — тя бе сред първите им цели.

Криста искаше да изолира затвора колкото се може по-пълно и за колкото се може по-дълго. Преди атаката бяха прекъснали основните телефонни и други комуникационни кабели. Единственият път към затвора бе миниран. В крайна сметка щяха да дойдат подкрепления, но Криста смяташе дотогава да е приключила.

Или поне така се надяваше.

Първият й помощник я посрещна в покритата алея. Беше едър чернокож алжирец, казваше се Хатаб. Намръщи се и поклати глава.

— Все още нямаме контакт с целите.

Криста бе наредила на екипа да претърси руините. Един от войниците беше стрелял по някой от другата група; доколкото можеше да се съди по описанието, по Грейсън Пиърс. Но къде се бяха дянали всички? Докладът на стрелеца изглеждаше безсмислен. Показа й къде бяха изчезнали мишените. Там обаче не се виждаха никакви прозорци или врати. Само плътни стени. Нима бяха успели да се промъкнат през сенките и да избягат?