Джеймс Ролинс - Ключът на страшния съд

— Геодезически инструмент, способен да мери хоризонтални и вертикални ъгли — обясни Грей. Сега и той го разбираше. — Използва се в строителството.

— Почитането на спиралата и кръста — каза Уолас. — Тези символи наистина представят небето и земята.

Грей се загледа в чертежа на стоящия на земята кръст, насочен към звездите.

— И нещо повече. Символите представят също така почитането на тайно познание, на тайните на навигацията и строителството.

Сейчан ги свали от небето с отрезвяващ въпрос.

— Но какво общо има всичко това с ключа на Страшния съд?

Групата впери поглед в бронзовия кръст.

Грей знаеше отговора.

— В древността единствено жреците са били допускани до такова могъщо знание. — Погледна към Уолас за потвърждение.

Професорът кимна.

— За да намерим ключа на Страшния съд, трябва да покажем същото знание.

— Но как? — попита Рейчъл.

Грей си спомни какво беше изчислявал отец Джовани на остров Бардси.

— Трябва да използваме звездите горе и да изчислим координатите. Предполагам, че трябва да вземем предвид местоположението ни тук. Приблизителната географска дължина и ширина. — Погледна останалите. — Това е комбинацията.

— Можеш ли да я изчислиш? — попита Уолас.

— Мога да се опитам.

Грей отново клекна. Келтският кръст функционираше различно от секстанта, който използва огледала и отражения, за да определи ширината и дължината. Но разликите не бяха чак толкова големи.

— Трябва ми неподвижна константа — промърмори той и се загледа към кварцовите съзвездия. Не случайно бяха поставени там.

— Полярната звезда — каза Сейчан, приклекна и посочи парчето кварц, което представляваше Полярната звезда, използвана открай време за ориентиране.

Изглеждаше подходящо.

Грей работеше бързо. Знаеше приблизителните координати на Клерво от собствения си джипиес, който бе включен, докато пътуваха насам.

LAT 48° 09′ 00″ N

LONG 04° 47′ 00″ E

Ширината и дължината бяха представени в градуси, минути и секунди. Също като деленията на часовника. Като линиите по въртящото се бронзово колело на кръста. Всичко си пасваше.

За по-малко от минута получи верните според него резултати с помощта на древния инструмент и сегашното им положение.

Запомни ги и се изправи.

Рейчъл го гледаше обнадеждено.

Грей се молеше да оправдае надеждата й.

— В случай че греша, май ще е по-добре да се върнете в тунела.

Забърза към кръста. Докато го приближаваше, увереността започна да го напуска. Щеше да има само една възможност. Ако грешеше, ако изчисленията му не бяха верни, ако не успееше да задейства правилно древния секстант, всички щяха да загинат.

Спря и впери поглед в устройството.

— Можеш да го направиш — разнесе се глас зад него.

Погледна през рамо. Сейчан го беше последвала. Останалите бяха отишли при Ковалски в тунела.

— Връщай се — грубо й нареди той.

Тя не му обърна внимание, дори не реагира на думите му.

— Може да са нужни двама души. Един, който да поддържа кръста под нужния ъгъл, и друг, който да набере комбинацията с колелото.

Той понечи да възрази, но осъзна, че тя е права. А и част от него си признаваше, че не иска да е сам.

— Да го направим тогава — каза той.

Отново приклекна и погледна през кухото рамо на кръста. „Като телескоп“, помисли си пак, спомняйки си как думите бяха отключили познанието в него. Бяха произнесени от Сейчан.

Знаеше какво трябва да се направи. Пресегна се към кръста и дръпна рамото му. Цялото съоръжение се наклони на сферичната си основа. Щом го премести, някъде отдолу се чу шумно изщракване.

Нямаше връщане назад.

Грей завъртя рамото така, че да сочи на север. Погледна през отвора към звездния купол. Сейчан му помагаше, като държеше фенера насочен към кварца, бележещ Полярната звезда.

Не след дълго Грей я откри и фиксира телескопа към нея. Щом го направи, се чу силен удар на гонг. Звукът идваше отгоре и отекна в обширното помещение.

„Какво означава пък това?“

От покрива се откъртиха стотици каменни тапи и заваляха надолу. Една удари Грей по рамото. Стреснат, той едва не изпусна кръста. Сейчан изруга и притисна челото си с длан. Между пръстите й потече кръв.

Тя продължаваше да гледа нагоре.

Грей проследи погледа й. През стотиците дупки на тавана се бяха показали бронзови шипове, спускаха се бързо към пода, закрепени на края на дълги прътове. Зад тях над изхода към тунела се спускаше каменна плоча.

Грей и Сейчан не можеха да стигнат навреме до останалите.