Джеймс Ролинс: Дяволската колония

— Не много добра — отвърна тя. — И май ще се влоши още.

— Защо?

— Говорих с окръжния шериф. Пристигнали са лабораторните резултати за дядото.

Ханк захапа пурата си още по-силно. Никога не ги палеше, просто обичаше да ги дъвче. Мормоните бяха против употребата на тютюн, но понякога трябваше да се правят отстъпки. Макар да бе чистокръвен индианец, Ханк беше възпитан като мормон, тъй като бе от северозападната група шошони, покръстени през деветнайсети век след клането при Мечата река.

— И какво пише в резултатите? — попита той, без да вади пурата от устата си.

— Положителни са за пейот.

Ханк поклати глава.

— Страхотно. Ще стане чудна сензация за камерите. Полудял друсан индианец убива внук си и себе си по време на религиозно буйство.

— Засега резултатите са потулени, но рано или късно ще трябва да ги оповестят. — Маги въздъхна примирено. — Реакцията на предварителния доклад беше достатъчно лоша.

Окръжната полиция първа пристигна на мястото да разследва убийството и самоубийството на младия юта и дядо му. Поради наличието на свидетел — приятел на убитото момче — случаят бързо беше приключен и телата бяха откарани с хеликоптер в щатската морга в Солт Лейк Сити. Предварителният доклад на съдебния лекар сочеше като главни причини за трагедията деменцията и хроничното алкохолно отравяне на стареца. След това в местната и националната преса се появиха тенденциозни материали за злоупотребата с алкохол сред коренните американци, които доста допринесоха за утвърждаването на карикатурата за пияния индианец.

Положението никак не беше розово. Маргарет знаеше колко деликатно трябва да се подхожда към подобни теми, особено в Юта, където историята на индианците и белите беше напрегната и кървава.

Но това беше само върхът на политическото тресавище. Налице беше и въпросът с другите тела в пещерата — стотиците мумифицирани трупове.

Ханк махна към пътеката, водеща надолу. Кучето поведе енергично с вирната опашка. Ханк тръгна след него.

— Топографите изготвиха доклада си сутринта. Видя ли го?

Тя поклати глава и също заслиза по пътеката.

— Според тях входът на пещерата се намира на федерална територия, но самата пещерна система е под територията на резервата.

— Което чудесно размива границите на юрисдикциите.

— Да. Не че би имало особена разлика в дългосрочен план. Направих кратка справка в Службата по индианските въпроси. Цялата земя от хиляда осемстотин шейсет и първа година е била част от индианския резерват Юинта и Урей. През изминалия век и половина обаче границите на резервата непрекъснато са се променяли.

— Което означава, че от Службата могат да твърдят с основание, че пещерата им принадлежи.

— Зависи от други променливи — възрастта на телата, кога са били положени там и, разбира се, дали изобщо са на коренни жители на Америка.

Маги кимна. Това беше основната причина да я извикат тук — да определи расовата принадлежност на телата. Предишния ден вече беше направила повърхностен оглед. Според цвета на кожата и косата, както и структурата на лицевите кости, останките, изглежда, бяха на представители на бялата раса, но артефактите и облеклото бяха несъмнено индиански. По-подробните изследвания като анализ на ДНК и химически тестове бяха отложени заради правната битка. Дори преместването на телата бе забранено по силата на Закона за защита и репатриране на гробовете на коренните жители на Америка.

— Всичко това започва да ми прилича на историята с човека от Кенуик — каза Маги.

Ханк повдигна въпросително вежда.

— През деветдесет и шеста на брега на една рекичка в Кенуик, Вашингтон, беше открит стар скелет. Антропологът, който пръв изследвал останките, ги определил като принадлежащи на бял човек.

Ханк я погледна и сви рамене.

— И какво от това?

— Според радиовъглеродния анализ костите са на повече от девет хиляди години. Това са едни от най-старите човешки останки, открити в Америка. Расовите черти предизвикаха истинска буря. Сегашният модел за заселването на Северна Америка предполага, че първите хора са мигрирали тук през сухоземен мост от Русия до Аляска. Откритието на древен скелет с европоидни черти противоречи на това твърдение и може да предизвика пренаписване на древната история на Америка.

— И какво стана?

— Пет местни индиански племена предявиха претенции към тялото. Подадоха иск костите да бъдат погребани без повече изследвания. Правната битка продължи повече от десетилетие. Има и други случаи с други останки на европоиди в Северна Америка, като реакцията е също така ожесточена. — Започна да ги изброява на пръсти. — Мумията от Пещерата на духовете в Невада, Златотърсачът от Орегон, Жената от Арлингтън Спрингс. Повечето от тези останки така и не са били изследвани както трябва. Други са изчезнали завинаги в анонимни индиански гробове.