Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Здрасти и на теб, майоре — промърмори Ханк и закрачи след него.

Маги спря при входа и отново погледна през рамо. Нищо не помръдваше в първата зала. Тя поклати глава.

„Просто игра на светлината. Стреснала съм се от някоя сянка“.

— Имахме проблем — каза Райън и привлече вниманието й. — Стана гаф.

— Какъв гаф? — попита Ханк.

— Вижте сами.

Загрижената Маги забърза след тях.

„Сега пък какво е станало?“

11:40

Скрита в сенките, саботьорката гледаше как тримата изчезнаха в коридора. Издиша бавно и с облекчение, като се мъчеше да сподави трепета и страха. Едва не я забелязаха, когато придърпа раницата си зад две тела.

Съмненията я загризаха в мрака.

„Какво правя тук?“

Чакаше в сенките от рано сутринта. Избраното й име беше Каи, което означаваше „върба“ на езика навахо. С разтуптяно сърце се мъчеше да почерпи сили от него, да бъде спокойна като дървото, прочуто и с легендарната си гъвкавост. Бавно протегна левия си крак. Гърбът обаче продължаваше да я боли.

Още малко, обеща си тя.

Криеше се тук от пукването на зората. Двама от другарите й се бяха престорили на пияни и бяха подлъгали стражите да се отдалечат на няколко метра от пещерата. Тя се възползва от момента и се промъкна от скривалището си в тунела зад тях.

Беше истинско предизвикателство да изпълзи без нито звук до това място. Но тъй като бе едва на осемнайсет, тя бе гъвкава, слаба и знаеше как да танцува сред сенките — умение, научено от играта на криеница с баща й, откакто едва достигаше до коляното му. Той я беше възпитал според старите обичаи — преди да го застрелят, докато караше такси в Бостън.

Споменът запали пламъка на дълбокия гняв в сърцето й.

Година след смъртта му тя постъпи в УАХАЯ, военизирана група за правата на коренните американци, която бе взела името си от думата „вълк“ на езика на чероките. Те бяха свирепи, коварни и млади, също като нея — никой на повече от трийсет, всички изпълнени с горда нетърпимост към раболепието на по-утвърдените организации.

Скрита в тъмното, тя остави гнева си да плъзне по нея и да пропъди страховете й. Спомни си пламенните думи на Джон Хоукс, основателя и лидер на УАХАЯ: „Защо трябва да чакаме американското правителство да ни върне правата? Защо да подгъваме коляно и да приемаме подхвърляните трохи?“

УАХАЯ вече беше станала известна с някои по-дребни акции. Бяха изгорили американското знаме на стълбите на съда на Монтана след осъждането на един индианец от племето кроу за използването на халюциногенни гъби в религиозна церемония. Миналия месец пък бяха изрисували със спрей офиса на един конгресмен от Колорадо, който настояваше за налагането на ограничения на индианските казина в щата.

Но според Джон Хоукс случващото се тук им предлагаше далеч по-голяма възможност да излязат на националната сцена. Привлечена от споровете, УАХАЯ щеше да излезе от сенките и да поеме нещата в свои ръце, да се изправи твърдо срещу намесата на властите в племенните въпроси.

Някакъв вик я накара да погледне към втория коридор.

Напрегна се. По-рано, преди да пристигнат двамата нови, от втората зала се бе чул трясък, последван от цветисти псувни. Явно нещо се беше оплескало. Замоли се това да не създаде проблем за мисията й.

Особено след толкова дълго чакане.

Прехвърли тежестта си върху другия си крак и отново потърси търпение, очаквайки сигнала. Пресегна се и докосна раницата с пластичен експлозив, в който вече бяха пъхнати безжични детонатори.

Още малко.

23:46

— Какво сте направили? — яростно прогърмя гласът на Ханк в малката зала.

Маги постави ръка на рамото му, за да го успокои. Разпозна проблема в мига, в който влезе в помещението.

Покрай отсрещната стена имаше купчина каменни кутии, всичките еднакви, със страни по около една стъпка. Предишния ден беше разгледала една. Приличаше й на малък осуарий — кутия, в която се пазеха костите на покойник. Но без специалното разрешение от делегацията на Организацията за защита и репатриране на гробовете на коренните жители на Америка никоя от кутиите не биваше да се отваря. Всяка беше покрита с масло и увита в сушена хвойнова кора.

Нещата обаче се бяха променили.

Маги се взираше в няколкото пръснати по пода на пещерата кутии. Най-близката се беше счупила, но кората все още я крепеше.

Ханк пое дълбоко дъх и изгледа намръщено майор Райън.

— Има изрична забрана да се докосват. Знаете ли какви неприятности ще си имаме? Знаете ли на какво буре с барут сте драснали фитила?