Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Забеляза също и че ръката на баща му стиска здраво ръката на майка му. Двамата се държаха един друг и се опитваха да посрещнат по най-стоически начин прогнозата на доктора, сякаш силата на волята можеше да им помогне да се противопоставят на неизбежното и да им гарантира, че никога няма да се разделят.

Накрая, след попълването на застрахователни формуляри и изписване на нови рецепти, си тръгнаха. Грей ги закара до дома им, увери се, че имат приготвена вечеря, и се прибра в собствения си апартамент с колелото. Въртеше здраво педалите и летеше по улиците, като се опитваше чрез физическото усилие да проясни главата си.

След като се прибра, взе дълъг душ — изразходва целия бойлер и накрая се изплакна с ледена вода. Избърса се, обу боксерки и отиде в кухнята. На половината път към хладилника и самотната бутилка „Хайнекен“, останала от шестте бири, които бе купил предишния ден, забеляза жената в креслото.

Рязко се завъртя. Обикновено беше доста по-наблюдателен — добро качество за оцеляване на агент от Сигма. Но пък жената, облечена от глава до пети в черно, със сребристи ципове, седеше неподвижно като статуя. На облегалката на креслото беше поставен мотоциклетистки шлем.

Грей я позна, но това не успокои пулса му. И с пълно основание. Все едно да откриеш пантера в дневната си.

— Сейчан…

Единственият й поздрав бе да разкръстоса крака, но дори това наглед небрежно движение подсказваше за силата и грациозността, скрити в тънкото й като камшик тяло. Зелените като нефрит очи се взираха в него, преценяваха го. Лицето й бе непроницаемо. В сенките европейско-азиатските й черти изглеждаха като изваяни от бял мрамор. Единствената мекота в нея бе свободно падащата коса — този път дълга, стигаща под яката, а не обичайната къса прическа. Лявото ъгълче на устата й леко се изви нагоре, сякаш бе развеселена от изненадата му — или беше просто игра на сенките?

Не си направи труда да я пита как е влязла в заключения апартамент и защо се появява по такъв неочакван начин, без предупреждение. Сейчан беше опитна убийца и навремето работеше за международната престъпна организация, известна като Гилдията — но дори това име не беше истинско, а само удобен псевдоним, използван в докладите на специалните екипи и инструктажите. Реалната й идентичност и цели си оставаха неизвестни дори за собствените й агенти. Организацията работеше чрез отделни изолирани една от друга клетки по целия свят.

След като бе предала бившите си работодатели, Сейчан нямаше нито дом, нито родина. Разузнавателните агенции, в това число американските, я бяха поставили начело в списъците си на най-търсените. В Мосад продължаваше да е в сила заповедта да бъде унищожена на място. Но както преди година, сега тя работеше за Сигма. Беше вербувана неофициално от директор Кроу за мисия, която бе твърде секретна, за да влезе в докладите — установяването на самоличността на истинските кукловоди на Гилдията.

Никой обаче не се залъгваше за сътрудничеството й. Беше се съгласила да сътрудничи, за да оцелее, а не от лоялност към Сигма. Сейчан трябваше да унищожи Гилдията, преди тя да унищожи нея. Само шепа хора в правителството знаеха за специалната уговорка с убийцата. За да се запази това ниво на секретност, Грей бе назначен за неин пряк началник и единствен контакт със Сигма.

От последния й доклад вече бе минал месец. При това докладът бе по телефона. По онова време тя беше някъде във Франция. Засега бе попадала само на задънени улици.

„Тогава какво търси тук?“

— Имаме проблем — отговори тя на мълчаливия му въпрос.

Грей не сваляше поглед от нея. Въпреки че трябваше да е загрижен, не можеше да пренебрегне облекчението, което изпитваше. Представи си бутилката бира в хладилника и си напомни защо му се пие. Изведнъж се зарадва, че има какво да го разсее — нещо, което не включваше социални работници, невролози и рецепти.

— Въпросният проблем да не би да има нещо общо със ситуацията в Юта? — попита той.

— Каква ситуация в Юта? — Тя присви очи.

Той се вгледа внимателно в нея, търсеше в лицето й някакъв признак за измама. Бомбеният атентат определено беше вдигнал на крак Сигма и внезапната поява на Сейчан изглеждаше подозрителна.

Накрая тя сви рамене.

— Дойдох да ти покажа това.

Стана, подаде му няколко листа и тръгна към вратата. Явно искаше да я последва. Грей се загледа в символа на първата страница, но той не му говореше нищо.

— Нещо е разбунило гнездото на стършелите — рече Сейчан от прага. — Точно тук, в задния ви двор. Нещо голямо. Може да е пробивът, който очакваме.