Джеймс Ролинс - Дяволската колония

— Какво стана? — попита Монк.

Грей му разказа.

— Е, поне си намерил картата — отбеляза Монк. — А как стои въпросът с Четиринайсетата колония? Знаеш ли къде се намира?

Грей кимна. Главата му още кънтеше.

— Имам идея.

— Къде?

— На възможно най-лошото място.

1 юни, 00:22

Флагстаф, Аризона

— Ако Грей е прав, колко сме загазили? — попита Пейнтър.

Роналд Чин, който седеше от другата страна на купчината топографски карти и доклади от Геоложката служба на САЩ, поклати глава.

— Мен ако питате, здравата сме нагазили в лайняната река.

Подобни думи от иначе сдържания геолог бяха повече от показателни. Чин беше пристигнал преди половин час с човек от Националната гвардия — майор Ашли Райън. Двамата бяха тръгнали от Юта за Аризона с намерение да помогнат в издирването на изчезналата група на Пейнтър и след като кацнаха във Флагстаф и научиха за спасяването им, бяха дошли при екипа в рейнджърския пост, който се беше превърнал в импровизирана ситуационна зала.

— Можеш ли да бъдеш малко по-конкретен? — попита Пейнтър и се загледа в подробната карта на Монтана и Уайоминг. Именно там според Грей се намираше изгубеният град на древните, последният дом на тоутсиий унстоу пуутсийв, мястото, където те скрили най-големите си съкровища и нагласили часовниковия механизъм да отброява оставащото време, неутрино по неутрино.

Погледът му проследи границите на националния парк.

Йелоустоун.

Първият от всички национални паркове и доайен на всички геотермални области на континента. Ако тоутсиий унстоу пуутсийв са търсели топъл и постоянен дом, в който да запазят и защитят деликатното си съкровище, това беше тяхното място с неговите десет хиляди горещи извора, двеста гейзера и безброй димящи отдушници, клокочещи езера и кални вулкани. Всъщност половината гейзери на планетата се намираха в рамките на парка.

Но пък и площта за претърсване си я биваше.

Повече от осем хиляди квадратни километра.

Пейнтър искаше да е сигурен, преди да съсредоточи всички усилия само върху това място. В един от кабинетите отзад Ханк Канош мобилизираше своите ресурси и се мъчеше да потвърди твърдението на Грей. Засега всичко си оставаше все още теория. Дори Грей призна, че преценката му е просто предположение и че има много място за грешки. Междувременно екипът на Грей щеше да търси допълнителни потвърждения от исторически ъгъл.

Докато се вършеше всичко това, Пейнтър искаше да има някаква представа какво може да се очаква. И за целта му трябваше експертното мнение на геолог.

Чин заобиколи масата и разгъна топографска карта на националния парк. На нея се виждаше планински пръстен около огромно плато, което бе истинското геотермално сърце на Йелоустоун. Димящата долина се простираше на четири хиляди квадратни километра, достатъчно голяма да побере целия Лос Анджелис — но това не беше обикновена долина. А калдера, кратерът на супервулкана, който къкреше под парка.

— Това е проблемът — каза Чин и посочи центъра на кратера, където имаше огромно езеро. — Калдерата на Йелоустоун отбелязва геологична гореща точка , където от земната мантия непрекъснато се надига разтопена скала. Тя попада в огромна магмена кухина само на седем-осем километра под повърхността. От данните от вулканичната обсерватория там знаем, че има магмени джобове и много по-близо до повърхността, в самата кора, които подхранват цялата геотермална активност в района. Поради обилните валежи топлината задвижва огромна древна хидравлична система, която може да се определи като най-големия парен двигател на планетата. Именно тази сила е причинявала големи хидротермални експлозии в долината. Самото езеро се е образувало при един от тези взривове, когато дъждовната и изворната вода са запълнили образувалия се кратер.

Пръстът на Чин спря върху езерото. Очите му се вдигнаха към Пейнтър.

— Но на по-голяма дълбочина напрежението продължава да се натрупва, тъй като разтопената скала от мантията се надига и изпълва колосалната магмена кухина.

— Докато в крайна сметка не експлодира.

— Което е ставало три пъти през последните два милиона години. Първия път в кората се е образувала дупка с размерите на Род Айланд. Последното изригване пък покрило с пепел по-голямата част от континента. Изригванията са периодични и точни, също като онези на гейзера Олд Фейтфул. Случват се веднъж на всеки шестстотин хиляди години.