Джеймс Ролинс - Дяволската колония

Човекът явно беше изнервен и се потеше.

— Златото се топи на температура около хиляда градуса — каза руснакът. — Вижте как металът вече свети.

Повърхността на плочата в камерата вече сияеше като слънце. Пред очите на Грей върху Държавния печат, при едното крило на орела, се появи бляскава златна капчица, стече се по наклона и капна в керамичната тава под скарата. Не след дълго още капчици започнаха да се стичат на струйки, бавно заличавайки печата. Резките, ясно очертани ръбове на плочата омекнаха и се стопиха в река от злато.

— Това би трябвало да е достатъчно — каза Грей. — Поддържайте тази температура.

Не искаше да рискува да повреди картата, ако наистина беше скрита отдолу. По-гъстото нанозлато имаше по-висока точка на топене, но това не означаваше, че няма да се размекне, ако се нагорещи твърде много. Не биваше да заличат нито един детайл от изображението.

След като температурата бе нагласена, Грей посочи вратата и каза:

— Сега ще трябва да излезете. Идете при партньора ми отвън.

Златарят изобщо не се поколеба. Кимна, обърна се и бързо закрачи към изхода. Монк стоеше отвън и наблюдаваше улицата. Точно сега не им трябваше още една засада.

Грей го изчака да излезе и отново насочи вниманието си към пещта. Разтопеното злато се беше превърнало в течна слънчева светлина.

— Виж горния край — каза Сейчан, която стоеше до него, и сграбчи китката му.

— Виждам.

По ръба на плочата се появи тъмна неравна бразда, подобна на сянка на фона на разтопеното злато. През следващите няколко минути изтече още сияещ метал, разкривайки нови части от скритото изображение. Долният метал също беше загрят, но не така много и изглеждаше червеникав в сравнение с яркото злато.

— Картата — прошепна Сейчан.

И последното останало злато изтичаше по червеникавата повърхност и разкриваше още една дълго пазена тайна.

Скритата карта не беше плоско изображение.

— Това е релефна топографска карта — промълви Грей, омагьосан от майсторското й изпълнение.

Появиха се малки планини, прорязани от дълбоки речни долини и равни участъци, отбелязващи езера. Разтопеното злато разкри слабо сияещ модел на горната половина на Северна Америка.

Една от последните капчици се плъзна подобно на кораб по голяма речна долина, която разделяше континента на две.

„Това трябва да е Мисисипи“.

Продължи да разпознава останалите характерни места — веригата вдлъбнатини, бележещи Големите езера, мъничка пукнатина, която можеше да е единствено Големият каньон, издигащия се хребет на Апалачите. Дори бреговите линии изглеждаха невероятно точни. После на североизток от континента, насред океана, се появи серия островърхи острови около по-голяма суша.

„Исландия“.

Не след дълго върху керамичната скара остана само картата. Краищата й бяха леко извити по ъглите. През средата минаваше фина права пукнатина, но двете половини си пасваха съвършено. Грей си представи картата, полепнала плътно по вътрешната част на черепа на мастодонта. Хората на Джеферсън явно бяха изгорили древната кост, за да запазят изображението.

— Това надпис ли е? — попита Сейчан.

— Къде?

— Ето тук. — И посочи.

Грей се наведе по-близо до прозореца и горещината пак опари лицето му. Сейчан имаше по-остро зрение от неговото. Наистина, по краищата на картата западно от континента минаваха едва забележими редове, подобно на бележките на картограф.

Разгледа ги с присвити очи.

— Прилича на същата писменост като онази в дневника на Фортескю, копирана от една от плочите… намери хартия и нещо за писане. Твоите очи са по-добри. Искам да копираш всичко това.

Сейчан се подчини без възражения. Знаеше пред какво предизвикателство е изправен Грей и се радваше, че може да помогне по някакъв начин.

Грей насочи вниманието си към миниатюрното изображение на Исландия. Южно от основния остров имаше мънички върхове, бележещи архипелага Вестман. Върху един от островите дълбоко в метала беше инкрустиран мъничък тъмен кристал, може би черен диамант, който блещукаше от танцуващите пламъци в пещта.

„Остров Елирей“.

Насочи вниманието си на запад, към друг диамант на фона на червеникавия метал. Той бе много по-голям от онзи в Исландия и може би показваше относителните размери на депозита. Това отново му напомни за опасността, къкреща там.

Намръщи се и се опита да се ориентира. Без граници на щати и имена на градове му беше трудно да прецени с точност къде е поставен знакът; ясно беше, че се намира някъде в Скалистите планини, доста на север, но все пак в границите на бъдещите Съединени щати.