Джеймс Ролинс - Кръвна линия

Все още държеше сгъваемия си нож, вече изтъпен от цялото рязане. Беше имала само две минути да се подготви за онова, което предстоеше, и едва успя да скрие Ейми на сигурно място. Продължаваше да изчислява наум, докато времето изтичаше.

„Седем резервоара… двайсет и един килограма на квадратен сантиметър… приблизителен обем на лабораторното пространство…“

Започнаха да се отварят и затръшват врати, чуха се викове. Охранителите бързо претърсваха помещенията и приближаваха. Кат беше оставила една врата отворена надолу по коридора, но щяха да стигнат първо до нея.

Какъвто бе планът.

Затвори очи и пое дълбоко дъх. Използва последните секунди, за да размаже на дебел пласт гъстата като желатин течност по лицето и обръснатата си глава. Дрехите и тялото й също бяха омазани в хидрофилния гел — същото възрозово вещество, което изпълваше чудовищните резервоари в основното помещение.

Стъпки задумкаха към скривалището й. Кат се обърна към вратата, когато тя рязко се отвори. В помещението влезе охранител, следван от втори. Насочиха пистолетите си към Кат.

— Пусни ножа! — изрева единият.

Тя се подчини и вдигна ръце над главата си.

— Намерихме едната! — извика другият към коридора.

— Доведете ми я — нареди Маршал.

Охранителите я измъкнаха навън в коридора. Кат не оказа съпротива и се остави да бъде поведена под дулото на пистолетите към осветения кабинет на Маршал.

Жената стоеше с ръце на кръста. Стъпка ядосано нещо. Кат чу хрущене и по пода се пръснаха парчета пластмаса.

Бяха открили устройството, включено в мрежата им.

Маршал се обърна към нея с пламнали бузи и яростен поглед. Вече беше отпуснала ръка върху дръжката на електрическия си остен. Кат очакваше да бъде наказана. Искаше да бъде наказана.

— Къде е другото момиче? — остро попита Маршал.

Кат не откъсваше поглед от нея — не искаше да издаде с очи скривалището на Ейми.

— Ще те накарам да се разприказваш… — Маршал пристъпи към нея и опря остена в корема й.

Кат се завъртя в последния момент, когато сините искри изскочиха от черния край на палката. Токът я удари отстрани, кракът й се подгъна в агония и тя падна на коляно.

Стисна зъби от болка — и от отчаяние.

„Прекалено слабо беше“.

Оттласна се със здравия си крак и сграбчи Маршал за китката. Единият охранител се опита да я зашемети с пистолета си, но Кат успя да се извърти и ударът попадна в рамото й.

Тя се помъчи да се изправи на треперещия си крак, като сграбчи за допълнителна опора найлоновата завеса на близкия резервоар. Още държеше китката на Маршал и успя да вдигне високо остена. Металният връх се удари в пръта на завесата.

Затанцуваха искри.

След което светът избухна в пламъци.

Детонацията отхвърли Кат назад и тя полетя във въздуха. Над нея сини пламъци облизаха тавана и се разпространиха навън. Тя закри очите си с ръка и си представи как огънят се носи към най-отдалечената стая — склад и сервизно помещение с различни бутилки с газ под налягане, използван в лабораториите на комплекса. Сред тях имаше седем големи резервоара, маркирани с Н2.

Водород.

Без мирис, четиринайсет пъти по-лек от въздуха, силно експлозивен.

Беше пробила маркучите и съдържанието на големите бутилки бе изтекло в затвореното пространство. Водородът се бе събрал покрай тавана и не можеше да се надуши.

Кат падна по гръб и се плъзна по пода. Ужасната жега сваряваше всичко около нея. Единственото, което предпазваше кожата й, бе дебелият слой хидрофилен гел. Свойствата му, които поддържаха жените в резервоарите хидратирани и без рани, сега й предлагаха някаква форма на защита.

Това не можеше да се каже за останалите.

Макар и оглушена от взрива, чу писъците.

Мятаха се тела, горяха дрехи и лица.

В мига на самата експлозия Кат бе видяла как косата на Маршал се подпалва и се превръща в огнен ореол.

„Подходящ край за някого, който си играе на Бог“.

Надигна се с мъка, полузадушена от дима, жегата и липсата на кислород. Насълзените й очи превръщаха картината в размазан ад. Навсякъде около нея танцуваха пламъци, найлоновите завеси се топяха на черни потоци, обгорената апаратура пръскаше искри и съскаше.

Кат се изправи и залитна назад.

На два метра от нея се надигна друга фигура, която се беше скрила зад близкия резервоар. Скалпът й бе обгорен и напукан, по главата й се стичаше кръв.

Маршал вдигна пистолета на единия охранител и излезе от прикритието си.