Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— Елиминирайте я, по дяволите — изсъска той. — Преди да е избягала. Ако успее да се измъкне…

Докато наблюдаваше разрухата от безопасно разстояние, Кранстън бе забелязал двете жени, които излязоха от дима — с обръснати глави, едната в болнично облекло. Позна ги веднага. „От долната лаборатория са!“ Нареди на хората си да стрелят, да ги убият като бесни кучета. Но едната жена се беше оказала със зъби.

Стрелецът до Лиза отново изкара ръка през прозореца и се прицели. Последваха още изстрели и куршумите се забиха в автомобила. Мъжът изруга, но не потърси прикритие.

Лиза рискува да надникне. Видя жената с пистолета да мъкне раненото момиче към прикритието на гъстия пушек. Сирените вече ревяха оглушително и блясъкът на светлините ставаше все по-ярък.

Тогава жената се озърна през рамо към джипа.

Едва тогава Лиза успя да разгледа лицето й. Гледката я разтърси — позна приятелката си, въпреки че косата й беше обръсната.

„Кат“.

— Пипнах я — със задоволство обяви стрелецът.

Не!

Лиза блъсна мъжа с рамо. Пистолетът му изтрещя, но стрелецът беше изгубил прицела си. Тя подаде глава навън и видя, че Кат не е пострадала — и искаше това да си остане така.

— Кат! Бягай!

Другият охранител грубо я дръпна назад.

Кранстън се надигна, колкото да надникне назад. Изгледа многозначително Лиза. Беше разбрал какво става.

— Значи с нея сте били в тандем — каза Кранстън и нареди на хората си да заловят Кат.

Стрелецът сграбчи Лиза за косата и я измъкна навън, използвайки тялото й като щит.

Кат беше намерила някакво подобие на прикритие зад едно кошче за боклук.

— Хвърли оръжието! — извика й Кранстън от колата. — Излез! Или ще пръснем главата на приятелката ти.

— Не го слушай! — изкрещя Лиза.

Стрелецът стисна косата й още по-силно, изтръгвайки кичури.

Лиза отчаяно гледаше как Кат хвърля пистолета и излиза на открито.

— Хвани я — нареди Кранстън на другия охранител. — Трябват ми отговори. Но ако се опита да създаде проблеми, можеш да я застреляш.

Кат явно разбра каква е заповедта и дойде доброволно, вдигнала ръце върху главата си.

— А другата? — попита Кранстън, когато охранителят се върна с Кат.

— Мъртва е.

Лиза и Кат отново се събраха на задната седалка, между двамата въоръжени мъже.

— Ужасно съжалявам — прошепна Лиза.

Лицето на Кат се бе превърнало в маска на яростта — но гневът й не беше насочен към Лиза. Ръката й намери нейната й я стисна.

В малкия жест имаше утеха, прошка и обещание за отмъщение.

Появиха се пожарни, линейки и полицейски автомобили, които профучаваха покрай тях с надути сирени и пуснати светлини.

— А сега накъде? — попита шофьорът, докато палеше.

Кранстън се загледа към горящите останки от клиниката си.

— Извън града… тук стана прекалено горещо. — Извърна се от пожара и дима. — Ще ги заведем на разходка сред природата. До Хижата.

Вашингтон, окръг Колумбия

От мястото си в комуникационния център Пейнтър гледаше огнения репортаж от Южна Каролина. Картината се предаваше на живо от един от двамата, които бе изпратил да проверят клиниката по фертилитет в Чарлстън.

Екипът му беше пристигнал на място преди петнайсет минути. Пожарникарите вече се сражаваха с огъня. Водни струи бликаха от камиони и стълби. Парамедици и други екипи за спешна помощ се грижеха за пострадалите от изгаряния и онези, които бяха вдишали твърде много дим. Други жертви имаха порязвания и натъртвания от летящите отломки и стъкла.

Четири тела бяха покрити с чаршафи.

Пейнтър очакваше, че ще има и още.

Дали Кат или Лиза щяха да бъдат сред тях?

Когато хората му докладваха, той се беше надявал, че цялото това унищожение е дело на Кат, но със същия успех можеше и да е мярка за прикриване на следите. Някой беше открил следящото устройство на Кат, а Гилдията бе прочута с политиката си на изгорена земя. Самият той се бе сблъсквал с нея неведнъж в миналото. Ако някой се приближаваше прекалено много, Гилдията изгаряше всички мостове, които водеха към нея — и към тайните й. Цената, последствията и жертвите нямаха значение.

— Директоре.

Обърна се и видя — за пореден път — Джейсън Картър, застанал зад него.

— Искам да видите нещо — каза хлапето и го помъкна към един монитор, зад който работеше друг анализатор. Макар човекът да бе десетина години по-възрастен, Джейсън постави ръка на рамото му, сякаш беше баща, окуражаващ отрочето си. — Двамата с Лайнъс работехме по един проект за Кат, преди тя да замине.