Джеймс Ролинс - Кръвна линия

— И какво от това? — попита Ковалски.

Сейчан се наведе и заразглежда долната част на екрана.

— Мислиш, че там има и скрити бутони?

Грей кимна.

— И те водят до нива с ограничен достъп, до които може да се стигне само с този асансьор.

Сейчан огледа ръба на екрана.

— Не виждам никакви ключалки или слотове за карти, които да активират тези нива.

Грей натисна бутона на лобито, за да демонстрира.

— Екранът е чувствителен на допир.

Сейчан схвана и очите й се усмихнаха.

— Значи могат да използват пръстови отпечатъци.

Вратата се отвори и Грей излезе в лобито.

— Войникът, с когото се справи Каин. Вероятно той е бил началникът на ескорта от Африка. Може да има достъп до долните нива.

Грей се обърна към Ковалски.

Гигантът завъртя очи и оклюма.

— Защо все на мен ми се пада мръсната работа? — измънка той.

Върна се минута по-късно, като бършеше ножа в панталоните си. Протегна ръка.

— Взех два. За всеки случай.

В дланта му лежаха палец и показалец.

Ковалски беше взел и баретата на мъртвеца и я нахлупи на главата си.

— Този е почти моя мярка — каза той и посочи към тавана на кабината. — Ако има още камери. Вече няма да се правя на пленник.

Грей взе отрязания палец, опря го в празното място под бутона LL и го задържа. Затаи дъх — и тогава под пръста светна нов бутон.

Дори и да беше имал някакви съмнения, те се изпариха, когато видя странния символ. Грей си спомни за Сомалия, как тичаше през изоставения лагер към медицинската палатка. Същият знак беше изрисуван и върху платнището й.

Ален кръст с фина преплетена украса по рамената.

Кабината отново тръгна надолу и този път спускането продължи много повече.

Лицето на Ковалски беше леко посивяло.

— Колко дълбоко са заровили съкровището си тези пирати?

Грей си представи гигантските бетонни стълбове, които държаха острова. Външните бяха широки по двайсет метра, но централният пилон, който се намираше точно под Бурдж Абаади, бе далеч по-голям. Грей знаеше, че често в стълбовете на нефтените платформи се оставят кухини за съхраняване на петрола.

Защо същото да не се отнася и за това място? Но вместо петрол, в толкова огромна колона можеше да се побере цяла база.

Грей знаеше, че Аманда е някъде долу. Тревожеше го нещо друго, много по-важно. Мисълта тежеше върху плещите му, докато се спускаха като камък към сърцето на острова.

„Жива ли е още?“

Доктор Едуард Блейк гледаше как омразата заглъхва в очите на Аманда, докато инжектираше последния пропофол в системата й. Клепачите й натежаха, дишането й стана по-дълбоко.

Последните й думи бяха проклятие, обещание за отмъщение.

„Ще видя и двама ви в ада“.

Но тази заплаха беше без значение.

Личността Аманда, изпълнената с любов майка, щеше да си отиде след още няколко минути. Целият й разум щеше да бъде заличен, оставяйки след себе си само най-основните функции.

— По-добре се подгответе — каза Петра.

Сестрата вече беше облякла хирургическите дрехи и нагласяше монитор, показващ компютърната томография на Аманда. Младата жена лежеше на хирургическа маса, завита от шията надолу. Обръснатата й глава блестеше под силните лампи. По скалпа й имаше малки сини отметки, подобни на татуирана научна номенклатура. Отметките бележеха местата за дупчене на черепа и вкарване на електроди.

Петра приготви стереотактическата система за предстоящата операция. Тя интегрираше работната му станция с интраоперационен ядрено-магнитен резонанс и микроскопски прибори за визуализация. Захвана главата на Аманда в пълен с течност обръч — огромно подобрение от времето на по-старите рамки за глава, които трябваше да бъдат завинтвани около черепа на пациента.

След като беше работил в планините на Сомалия и му се бе налагало да използва инструменти, почти примитивни в сравнение с това тук, Едуард изпита почти момчешка радост, че може да си играе с подобно оборудване. Станцията в Сомалия беше изпълнила целта си през последните няколко години и му бе дала възможност да събере яйцеклетки, ембриони и жизнени или обещаващи субекти за другите репродуктивни лаборатории по света. Амбициите му обаче открай време бяха по-големи. Беше чиста случайност, че Аманда Гант-Бенет се бе появила на неговия праг, а не в някой от многото центрове в Индия, Малайзия, Австралия или на безброй други места. Това му даваше възможност да блесне пред началниците си и да се изкачи по-високо по стълбицата.